Лънди е перла, която си струва да бъде открита!

Пътеписи

Пътепис от Атанаска Георгиева

Изглед към църквата " Св. Елена", построена през 1896 г. Разположена е в югоизточната част на Лънди, насред ливада за паша на животните. Око...

Изглед към църквата " Св. Елена", построена през 1896 г. Разположена е в югоизточната част на Лънди, насред ливада за паша на животните. Около 30 метра зад нея се намира селището. Каменната ограда, построена след 1755 г., служи като естествена бариера, която не позволява на животните да наближават стръмните брегове на острова. Според геолозите, тя маркира и една от двете разломни плочи на острова, които според геолозите са следствие на Голямото заметресение в Лисабон през 1755 г.

© Атанаска Георгиева

Послушно следваме ритъма на вълните, разбиващите се в корпуса на малкия ферибот, докато пътуваме за Лънди – гранитен остров, образувал се през eоцена и отстоящ на 10 мили от западният бряг на Северен Девън, Англия.

Атлантическите въздушни течения не могат да разнесат миризмата на нафта, пъплеща на талази от комина, до който сме седнали на горната палуба – толкова плътна, че на моменти се изкушавам да използвам торбичките за спешни случаи, предвидливо раздадени на пасажерите от любезния екипаж.

Но дребните неудобства на пътуването не могат да приспят любопитството ни и всеки път се въодушевяваме, когато зърнем перка над водата. Заради мимолетния поглед, за нас остава да отприщим въображението си и да се надяваме, че сме видели делфини, или с малко повече късмет – акула.

Зърваме зелените склонове на Залива на плъховете, два часа след като сме стъпили на борда. Мисля, че за повечето от нас еуфорията от обещанието за красива природа се сля с облекчението от края на пътуването.

Изгед от Лънди към Острова на плъховете (по-големият остров, вляво на кадъра) и Острова на мишките (по-малкият остров).

Изгед от Лънди към Острова на плъховете (по-големият остров, вляво на кадъра) и Острова на мишките (по-малкият остров).

© Атанаска Георгиева

Нашата крайна цел ни очакваше в омарата на слънчевия летен ден, докато всички ние с любопитство наблюдаваме групата тюлени, лениво припичащи се на скалистия бряг.

Лънди е малък остров – едва 4,5 километра дълъг и по-малко от километър широк. Името му се свързва с викингите, които пък завинаги го направили „Островът на кайрите“ – една от забележителностите, с които е популярен и до днес.

Изкатерваме мостика, докато вълните на Атлантика плахо се разбиват в оголените подпори на кея. Отлив е.

Преди да стъпим на твърда земя, погледът ми е привлечен от остри гранитни скали, разделени по средата, образуващи малък залив.

От описанието в картата на острова знам, че това е заливът Иглено ухо – гранитни островърхи скали елегантно допълват малкия залив, чиято западна част е отворена към Атлантика, а източната, от която гледам – към Бристълския канал.

Залив Иглено ухо.

Залив Иглено ухо.

© Атанаска Георгиева

Мисля си за двете разломни плочи на острова – според геолозите - следствие от Голямото земетресение в Лисабон през 1755 г. Знам, че променяйки ландшафта на острова, силата на природния катаклизъм е оставила своя отпечатък и под повърхността на водата. Не бих се изненадала, ако очевидната симетричност на Иглено ухо е следствие на този природен феномен.

Разположеният в Бристълския канал Лънди е гранитен остров, ерозирал по повърхността си до степен, която позволява селско стопанство и предлага паша за селскостопански животни (овце, коне, понита, кози). Каскадната растителност по източния склон пък е сенчесто убежище в горещите летни дни.

Може би за това съм малко объркана – дискретното парче земя, което се каня да обходя, е пъстро, пълнокръвно и красиво, по начин, който само природата може да режисира – с непредсказуемост, която очарова.

Катерейки се нагоре по склона, предвидливо бетониран и обточен с отводнителни канали, единствената ми мисъл е откъде да започна относително краткото си пътуване – от гранитното селище, чиято църква „Св. Елена“ се откроява с пасторалност върху ожънатото поле, или може би от Платото на Тибитс, обгоряло от лятното слънце.

Или пък Старият фар – сега уютно място за отсядане, с гледка към целия остров и небесносинята шир на Атлантика.

Следваме установения маршрут. Mинаваме през селището, изникнало във времето на гранитната кариера, която е оставила своя отпечатък в настоящето – проблясващите в сивотата си камъни са организирани в къщи, пъб, църква, фар. Малко по на запад и в замък, който е преустроен в очарователна къща за гости, с гледка към Залива на тюлените, както мислено си прекръстих Залива на плъховете.

Малка пътека покрай замъка ни отвежда до западната част на острова, там, където гранитът е нашарен от оксидни скали, издигащи на 120 метра над морското равнище. Ниска растителност, обточена от каменна ограда, построена в една от разломните зони на острова, е приютила брезова скатия, червеногръдка, сивогуша завирушка. В малък сладководен водоем с почуда откриваме шарани, лакомо поглъщащи хляба, които туристите им хвърлят.

Продължаваме на север, следвайки пътеката, разкриваща красиви гледки към Атлантика. Всяка геоложка особеност си име живописно име – Иглата, Дяволският комин, Дяволската пързалка.

Общото между тях е и в това, че предлагат великолепна възможност за катерене, за напреднали катерачи – повечето западни скали са с денивелация между 45° и 90°.

Старият фар.

Старият фар.

© Атанаска Георгиева

Уверено крачим на север, подминавайки Стария фар и хълмовете на Тибитс, с очи, уморени от слънцето, но жадни да попият всеки детайл от това късче живописна земя, на което си обещавам да се върна, защото 4-те часа, с които разполагам не са достатъчни за любопитната ми природа.

С почуда, зад гърбовете на пасящите коне вляво от мен откривам двуместни самолети. Малка писта, предназначена и за хеликоптери, услужливо дели парчето земя с коне и понита.

В историята на острова, освен името, наследство от викингите, е записано и това, че Лънди е бил пиратска база, която Хенри III успешно започва да контролира, построявайки замък през 1244 година. През XVI век пиратството тук отново се възражда, а островът е притежание на един от приближените на кралица Елизабет.

През годините Лънди е бил частно притежание, а различните собственици са оставили своя отпечатък в историята му – църквата „ Св. Елена“ построена през 1896 година, болница, училище, селскостопански земи и стада с животни, лятна белостенна вила, с колониална архитектура – една от живописните къщи за гости сега.

Разположението на Лънди го е направил подходящо място за сигналната система на застрахователната компания „Лойдс“, която е инсталирана тук през 1884 г.

Почти стигнали до края на острова, започваме да се състезаваме с времето – не ми остава време да се насладя на оксагоните, изникващи от скалистия бряг.

В селището се отбиваме в Marisko tavern, пъб, в който освен аромата на вкусна храна, се усеща и тази непринудена социалност, толкова типична за тези, които са загърбили рутината на ежедневието. Хора, отседнали в една от 23-те къщи за гости, или в малкия къмпинг, наслаждаващи се на спокойствието на лятната си почивка.

Успявам да обходя с поглед местата, за които не ми остана време – полегатия, радваш погледа със зеленината си източен склон, малката пътека, която деликатно го прорязва и по която, ако имах време, щях да зърна ендемичното за острова зеле от Лънди.

Не видях кайри – знаех, че няма да имам тази възможност, тъй като гнезденето е било преди месец. Отбих се в Информационния център, за да потвърдя това, което вече знаех.

Тръгвайки си, освен невероятното приключение, достойно за всеки природолюбител, отнасям със себе и спомена за ръчно изработените сувенири, изложени в църквата, любопитните черни козли, полегнали на поляната, блеещите овце, очакващи прохладата на обора, малкия магазин, от който с удоволствие си купувам домашно приготвено сладко от ягоди и магнит.

И си обещавам, че ще се върна. Отново.