Апостолът на свободата, който възкръсна в народната памет

България

На 18 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен в София, близо до мястото, където се издига неговият паметник, който е и първият монумент на Апостола.

Портрет на Васил Левски от Георги Попгеоргиев Данчов – Зографина (1846 -1908), възрожденски художник и революционер, съратник на Апостола.

Портрет на Васил Левски от Георги Попгеоргиев Данчов – Зографина (1846 -1908), възрожденски художник и революционер, съратник на Апостола.

© Градска художествена галерия - Пловдив / Wikimedia Commons

Роден в Карлово на 18 юли 1837 г. в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова Васил Иванов Кунчев има двама братя (Христо и Петър) и две сестри (Ана и Марийка). През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разпускането на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси.

От този момент той става Васил Левски - мирският дякон (служител, помощник) на свободата.

Ала Дяконът на свободата е предаден през зимата на 1872 г. Заловен в Къкринското ханче до Ловеч, Левски е отведен, съден и обесен в София, на метри от мястото, където днес се издига неговият паметник. Паметникът на Васил Левски е тържествено открит на 22 октомври 1895 г. Решението за изграждането му е взето още на 6 август 1878 г. Основната 13-метрова колона на монумента е изработена от сив гранит по проект на чешкия инженер-архитект Антонин Вацлав Колар, бронзовият барелеф е дело на австрийския скулптор Рудолф фон Вейр.

Васил Левски е вечният морален критерий на поколения българи от Освобождението до днес. Парадокс и до днес остава фактът, че за народа ни по-важната дата е тази на обесването му, а не на неговото рождение. Дали от чувството на вина, че опитите да бъде спасен по пътя му към София не успяват, а може би защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождеството... Защото след смъртта си Левски възкръсва в народната памет.

Народната работа стои над всичко.”

Нашата работа зависи от нашите собствени усилия.”

Времето е в нас и ние сме във времето - то нас обръща и ние него обръщаме.“

Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си”.

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: “Свята и чиста република”.

Това са само някои от мислите, въплътени в действия, на Апостола на свободата, на революционера, проповядващ идеята за разбирателство с всички народи.

Всяка година на 18 и 19 февруари, се покланяме пред Паметника на Васил Левски в София. Поднесените цветя са толкова много, че почти достигат високия лик на националния герой на България.

А паметен знак на Левски има почти във всеки български град, негови паметници има и в чужбина. Най-високият е в Ловеч, който се издига на 14 метра височина. Монументи на най-светлата личност в историята ни има в Молдова (три), Украйна, Сърбия, Румъния, Франция, Аржентина, САЩ, Канада.

Галерия | По пътеките на Апостола

Вижте 20 снимки

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?


Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.


Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.


Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.


Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Последната песен на Ботев, 1876 г.