Летен Свети Атанас - покровителят на жътварите и орачите

България

Подобно на своите летни “братя” Свети Тодор и Свети Иван, летният Свети Атанас облича зимния си кожух и поема пътя към Бога, за да измоли зимата.

 Свети преподобни Атанасий Атонски, когото българите почитат като покровител на жътварите и орачите.

Свети преподобни Атанасий Атонски, когото българите почитат като покровител на жътварите и орачите.

© Източник: sveticarboris.net/

На летния Атанасовден, когото българите наричат сред лето или жътвар, се почита паметта на Свети преподобни Атанасий Атонски. Роден през X век в град Трапезунт (на брега на Черно море в днешна Североизточна Турция), при кръщението си получава името Аврамий. Останал сирак в ранно детство, той е отгледан от една монахиня, която му предава светото учение и той се отдава на християнската вяра. По-късно отива при свои роднини в Цариград, където получава много добро образование. Там се запознава с преподобния Михаил Малейн, игумен на манастира “Кимина” във Витиния, където приема монашество под името Атанасий.

След време отива в Света гора, където заживява аскетичен живот до края на дните си. Уважаван и подпомаган от император Никофор в изграждането и разширяването на светогорските манастири, Атанасий основава и атонския манастир “Великата лавра Свети Атанасий Атонски”, пръв в йерархията на светогорските манастири, запазил това първенство през цялото си съществуване заради своето благосъстояние и ценностите, които съхранява.

Житни класове по залез слънце. Прибиране на реколтата от пшеница през лятото.

Житни класове по залез слънце. Прибиране на реколтата от пшеница през лятото.

© Нина Башарова / iStock

Българският народен празник Летен Атанасовден

Според народното поверие в деня на своя летен празник Свети Атанас по подобие на своите летни “братя” Свети Тодор и Свети Иван, облича зимен кожух и поема пътя към Бога, за да донесе студовете и ледовете.

Във високите планински райони, където житата узряват по-късно, празникът на летния Свети Атанас поставя началото на жътвата, което е съпроводено със специални магически действия. Пръв започва да жъне човек с “лека ръка” или най-възрастният и опитен жътвар. Първите класове се хвърлят напред с благословията “Бог напред, ние след него!”. Първият сноп се връзва с червен конец и ритуално се изправя с думите: "Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!" Върху него се постила чиста кърпа, върху която чорбаджийката на нивата поставя пари - дар на жътварите за първия сноп.

Когато намерят царя или майката на нивата (двойни житни класове), жътварите го запазват до края на работата. След това девойка с живи родители ги сплита на плитка с червени конци и ги украсява със скилидки чесън и сребърни монети. Тази плитка българите наричат Богова брада, брада на нивата, нивнина, или коса. Тя се запазва до следващата година, а зърната ѝ се смесват със семената за посев, за да има богата реколта.

На летния Атанасовден в Странджа и Средните Родопи се колят общоселски курбани и се нареждат богати трапези, а жените раздават погачи за дъжт и берекет. В Асеновградско мъжете обикалят селското землище с кожата на заклано обредно животно, най-често коч или вол, за да бъдат предпазени посевите от градушка и поройни дъждове.

В Западна България летният Свети Атанас се почита като покровител на орачите (Български народен календар, Р. Попов, С., 2006).

Защо баницата присъства на всяка празнична трапеза, включително на Бъдни вечер?

Вижте повече

Защо баницата присъства на всяка празнична трапеза, включително на Бъдни вечер?

В края на есента и в началото на зимата, българските пазари се отрупват с едроплодни тикви (бяла тиква, сорт “Кестенка”) и мускатни тикви („Жълта цигулка“), които...