Лазерите водят до революция в археологията

Наука

Технологията LiDAR е помогнала на археолозите да намерят изгубен град на маите, както и много други древни обекти.
С помощта на лазерно сканиране са били открити над 60 000 постройки на маите - част от голяма мрежа от градове, укрепления, ферми и пътища.
Снимка: W...
С помощта на лазерно сканиране са били открити над 60 000 постройки на маите - част от голяма мрежа от градове, укрепления, ферми и пътища. Снимка: Wild Blue Media/National Geographic

от Erin Blakemore,  National Geographic

Какво са оставили след себе си древните цивилизации? За археолозите това е труден въпрос. Често останки от стари сгради и други места е почти невъзможно да бъдат забелязани. За това трябва да виним разрушителната сила на времето и природата, които могат да покрият стари стени и древни основи с дървета, растителност, вода, пръст и какво ли още не.

Тогава на помощ идва LiDAR (Лидар), един от най-вълнуващите съвременни инструменти на археологията. При използването му обектите се осветляват с лазер и отразената светлина се анализира. LiDAR променя археологията из основи, като дава възможност да се измерят и картографират обекти и структури, които иначе може да останат скрити.

Археолози започват разкопки в „Изгубения град" в Хондурас

Вижте повече

Археолози започват разкопки в „Изгубения град" в Хондурас

Близо година след откриването на мистериозните артефакти, нова експедиция търси ключ към идентичността на цивилизацията, която ги е създала.

LiDAR разчита на лазерни сензори, които се използват от въздуха или на земята. Докато лазерите осветяват мястото, което трябва да се картира, те излъчват кратки импулси светлина. Количеството време, което е нужно на тези импулси да се  отразят обратно до инструмента се измерва и всяко измерване се чертае с помощта на GPS. След това компютри използват данните, за да направят 3-D карта на района.

Една от силните страни на LiDAR е колко точно може да отрази незначителни аномалии в земната повърхност, които са знак за наличие на гробове или затрупани градове. Но LiDAR има и ограничения: не може да стигне под земята, а дърветата в гъсто залесените райони понякога може да попречат за откриването на обекти.

Въпреки това археолозите ценят точността му и го използват при направата на топографски карти, планиране на разкопки и откриване на обекти, които преди не са могли да забележат с просто око. Той е сравнително бърз и евтин в сравнение с археологическите разкопки и може да предложи поглед отвисоко, който иначе археолозите няма как да имат.

Откриването на обекти отдалеч се определя като „революция в археологията“, която променя начина по който изследователите възприемат работата си. В началото на 2010 г. археолози, търсещи доказателства за труднооткриваеми обеките на маите били изненадани, когато с помощта на ЛИДАР попаднали на изгубен маянски град.

В друг случай учени използвали LiDAR за откриването на над 20 000 археологически обекта в Мексико, които  се оказали част от древен град. „За 45 минути летене с помощта на LiDAR екипът  направи археологическо изследване, което иначе би отнело десетилетия“, казва антропологът Кристофър Фишер. С помощта на LiDAR е била открита и римска вила в Хърватия.

LiDAR не само разкрива невидимото: той също така документира вече намереното. Технологията се използва и наземно, за да се картират постройки като катедралата „Света Богородица“ в Париж, и известни катедрали във Флоренция.