Къща-музей на Майка Тереза в Скопие

Новини

 В центъра на македонската столица бе открита къща на Майка Тереза. Къщата бе открита по случай 100-та годишнина от раждането на Майка Тереза в Скопие.

Агнес Гонджа Бояджиу по-известна с монашеското си име Майка Тереза получи Нобеловата награда за мир през 1979г. година. Майка Тереза е родена на 27 август 1910 г. в Скопие, тогава в Османската империя, а днес в Република Македония. Семейството й е албанско и католическо. Баща й умира около 1918, а през 1928 година тя напуска семейството си, за да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето, като никога повече не вижда майка си и сестра си. След като в продължение на година учи английски в манастира в Ратфарнам, Ирландия, тя заминава за Британска Индия и започва своето послушничество в Дарджилинг, Бенгал. Тя полага първите си монашески обети през 1931 г., като приема името на Тереза от Лизийо. Полага тържествен обет през 1937 г., когато вече е учителка в Калкута. През 1948 г. година майка Тереза започва самостоятелната си мисионерска дейност сред бедните в Калкута, като първоначално основава училище. През 1950г. получава разрешение от Ватикана да създаде диоцезна конгрегация, която става основата на ордена Мисионери на милосърдието. Организацията започва съществуването си като малък орден с 13 члена, а в края на 20 век вече включва 4000 монахини поддържащи множество сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове по целия свят. Първоначално активен главно в Калкута, орденът започва да придобива популярност и привлича последователи и дарения. През 60-те години той създава хосписи, сиропиталища и домове за прокажени в много части на Индия. През 1965 г. е основан първият им център извън страната - във Венецуела.

Майка Тереза придобива международна известност с документалния филм от 1969 г. Something Beautiful for God и излязлата през 1971 г. едноименна книга. През 1971 г. папа Павел VI й връчва наградата за мир „Папа Йоан XXIII" „за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско милосърдие и за усилията й в полза на мира". През следващите години тя получава множество други отличия, сред които наградата „Кенеди" - 1971 г., „Pacem in Terris" - 1976г., „Балцан" - 1978 г. Международната награда „Алберт Швайцер"-1975 г., американските Президентски медал на свободата - 1985 г. и Конгресен златен медал - 1994г., почетно гражданство на САЩ - 1996 г.. През 1979 г. получава Нобелова награда за мир „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира". През 1972 г. майка Тереза получава наградата „Неру", през 1980 г. - най-високото индийско гражданско отличие „Бхарат Ратна", а през 1983 г. - британския Орден за заслуги. През 1992 г. ЮНЕСКО й присъжда наградата си за мир за приноса й в образованието. През 1983 г., по време на посещение при папа Йоан Павел II в Рим, майка Тереза получава сърдечен удар. През 1989 г. получава втори удар, а през 1991 г., след боледуване от пневмония в Мексико проблемите със сърцето й се задълбочават. През 1996 г. боледува от малария и е подложена на сърдечна операция, но здравето й продължава да се влошава. Майка Тереза умира от инфаркт в Калкута на 5 септември 1997 г., малко след 87-ия си рожден ден. Погребана е с държавни почести.