Кървавият водопад в Антарктида: Феноменът в най-южната точка на планетата

Природа • от

Антарктида е открит едва през 1820 г., но още в древността хората, които вярвали в симетрията на света, изобразявали голям континент на юг върху картите си.

Кървавият водопад в Антарктида. Снимка от 2006 г.

Кървавият водопад в Антарктида. Снимка от 2006 г.

© Wikimedia Commons / National Science Foundation / Peter Rejcek

Името на континента означава срещу севера и се обяснява с древногръцкия мит за любовта на Зевс към нимфата Калисто, от която се родил синът им Аркада. Завистливи богове обаче превърнали Калисто в мечка, а когато Аркада пораснал, станал ловец и венъж насочил оръжието си срещу мечка – своята майка. Зевс спасил и двамата, като ги превърнал в съзвездия - Урса майор (Голямата мечка) и Урса миньор (Малката мечка) – и до днес основни ориентири за мореплаватели и пътешественици.

Древногръцките картографи нарекли земята на северните ледове Арктикос в чест на съзвездието Урса майор. По-късно, в названието на Южния континент е вмъкната представка, означаваща срещу или отсреща. Така Антарктида буквално се превежда срещу мечката, тоест срещу севера.

Общочовешко богатство

С площ от 14 200 000 кв. км, бреговете на петия по големина континент се мият от Южния ледовит океан, а 98 % от площта на материка е заета от ледници. Тези ледници съхраняват около 70 % от сладката вода на Земята, а под тях има залежи на множество различни ценни метали.

Антарктида е общочовешко богатство и надеждата на човечеството за оцеляване. Затова всички се стремят да я опазят и да спрат значителните загуби на полярния лед, причинени от изменението на климата и повишаването на температурите на океана. Но едва 29 страни вземат решения относно бъдещето на континента - и една от тях е България.

Към основния материк се числят множество малки и големи острови, включително остров Ливингстън, където се намира българската полярна база “Св. Климент Охридски” и който спокойно можем да наричаме български, въпреки че всякакви териториални претенции на Антарктива са замразени. По силата на Антарктическия договор, влязъл в сила през 1961 г., всяка една от страните членки притежава 1/29 част от Белия континент. (България е постоянен консултативен член по Антарктическия договор от 1998 г.)

Заедно с полярната ни база, на Антарктида има много български названия на природни обекти, между които вр. Казанлък, заливите Варна, Бургас и Чудомир, ледникът Розова долина, нос Алеко, вр. Желю Желев и много други.

България в Антарктида – там, където всички сме едно семейство

Вижте повече

България в Антарктида – там, където всички сме едно семейство

Разговор с проф. Христо Пимпирев

Кървавият водопад

В тази ледена пустиня, където през зимата остават единствено императорските пингвини, мътещи своите малки при температури, достигащи до -85 °C, красотата на бялата, непокътната от човека природа, е неописуема. И макар че никой не очаква да открие природен феномен в най-южната точка на планетата, точно тук се намира едно забележително естествено чудо – Кървавият (Червеният) водопад. Разположен на ледника Тейлър в Сухите долини, Източна Антарктида, той е открит от австралийския географ и геолог Томас Грифит Тейлър през 1911 г.

Цветът на водопада се дължи на древен подземен басейн с неизвестен размер, разположен на около 400 м под повърхността. Водите му са богати на железен оксид и на древна океанска вода, затворени под ледника Тейлър преди 1,5 до 2 милиона години и съдържащи уникални микробни общности. Тези организми продължават да живеят и днес, еволюирали напълно независимо от останалия биологичен свят. Изолирани дълбоко при минусови температури, без светлина и кислород, те представляват истинска капсула на времето, която би могла да обясни как други микроорганизми са оцелели, когато Земята е била изцяло замръзнала (според теорията (1) за Земята на снежната топка).

Ръждивите води, които се просмукват през малките пукнатини в ледените каскади, излизат на повърхността, оставяйки напълно незасегната екосистемата отдолу. Те потичат в Кървавия водопад, след което се насочват към Западно езеро Бони в долината Тейлър.

1. Според теорията за Земята на снежната топка, покритите с лед океани може да са били единственото убежище за микробните екосистеми, когато планетата е била изцяло покрита от ледници по време на протерозойския еон преди около 650 до 750 милиона години.

А изучаването на суровата среда на Земята може да помогне да се разбере диапазонът от условия, към които животът може да се адаптира, в контекста на възможността за живот на други места в Слънчевата система, като Марс или Европа (покритата с лед луна на Юпитер).

Учени от Института по астробиология на НАСА подозират, че тези светове биха могли да съдържат течна водна среда под леда, благоприятна за настаняване на елементарни форми на живот, които биха били по-добре защитени от космическата радиация в дълбочина, отколкото на повърхността.