Зловещата история на европейската мода за ядене на мумии

Яденето на мумии може да звучи немислимо, но в Европа през XV век този вид медицински канибализъм е бил рекламиран като лекарство за главоболие, стомашни заболявания и дори рак.

Векове наред балсамираните тела били ценени на целия континент не заради историческата им стойност, а заради предполагаемите им медицински ползи. Ето изненадващата причина, поради която хората някога жадували и яли мумии.

Практиката да се консумират части от древноегипетски мумии - и по-късно балсамирани трупове от всякакъв вид - започва през XI век. Това, от което тръгва всичко, пише историкът Карл Даненфелт, е поредица от грешни преводи и недоразумения.

Зловещата история се основава на една дума: mumia. Ценена заради лечебните ѝ качества, мумио (mumia) е вещество, открито на един персийски планински склон, където се просмуква през черен скален асфалт. Наречено на местната дума за восък „mum“, веществото се използва за различни медицински цели и си спечелва репутация в арабския свят като скъпо, ценно и ефективно.

Но когато западноевропейците започват да се сблъскват с ислямския свят и да превеждат неговите текстове, един-единствен грешен превод предизвиква голямо объркване относно значението на mumia. Според Даненфелт редица преводачи от XI и XII век неправилно отъждествявали mumia с вещество, отделяно от запазени тела в египетски гробници.

Част от объркването идва от приликата на думата mumia (мумио) с думата mummy (мумия), а също и от факта, че някои древноегипетски мумии (mummies) били балсамирани с помощта на природен асфалт. Сега учените знаят, че само някои мумии са направени чрез този процес. Но западноевропейците, очаровани от древните находки в Египет, някак приемат концепцията - и mumia започна да се свързва с балсамирани тела вместо със скъпоценен асфалт от персийска планина.

Грешният превод и медицинските недоразумения започват да се комбинират с друго погрешно, но дългогодишно убеждение: че човешкото тяло има лечебна сила, която може да лекува други хора от различни болести.

Поколения наред хората практикували това, което днес е известно като медицински канибализъм в опит да подобрят здравето си. От вярата, че кръвта на гладиаторите може да лекува епилепсия до използването на човешка мазнина в домашно приготвени лекарства, медицинският канибализъм процъфтява в Средновековна Западна Европа. С пристигането на mumia, наричана по това време още mummy, практикуващите лекари вярвали, че са се натъкнали на нов източник на лечебни продукти, направени от човешкото тяло. Твърди се, че дори крал Чарлз II е отпивал от тинктура, наречена „Кралски капки“, съдържаща човешки черепи. С появата на mumia, тогава наричана още mummy, лекарите вярвали, че са открили нов източник на лечебни продукти, направени от части от човешкото тяло.

Мумио (mumia) се предписвала за всичко - от главоболие до сърдечни удари. Изведнъж хората започнали да претърсват египетските гробници не само за бижута или керамика, но и за телата вътре, а хитрите търговци започнали да събират и продават мумии. Търсенето бързо изпреварило предлагането, което довело до оживена търговия с фалшиви мумии. Крадци на тела и неетични търговци започнали да превръщат пресни трупове и телата на екзекутирани престъпници, поробени хора и други в „мумии” в опит да се възползват от лудостта.

Крадците на тела „крадат през нощта телата на обесените“, пише един наблюдател, който отбелязва, че след това телата били балсамирани със сол и лекарства, изсушавани във фурна, след това смилани на прах, който аптекарите добавяли към домашно приготвяни от тях лекарства.

Въпреки че скептицизмът по отношение на mumia се засилва през вековете, очарованието от мумиите само разцъфва.

Египтоманията е била толкова силно изразена в Англия по време на Викторианската епоха, че разбинтоването на мумиите се превърнало в популярно забавление в лекционни зали, болници и дори частни домове през XIX век, когато британските мъже се връщали у дома от археологически експедиции, колониални пътувания или обиколки за разглеждане на забележителности с плячкосаните от тях тела от египетските гробници.

Въпреки забраната за износ на антики, европейците продължили да търсят мумии както за задоволяване на любопитството си, така и за осигуряване на компоненти за лекарства. Едва в края на XIX век употребата на mumia окончателно спряла.

И все пак очарованието на света от древните египетски „лекове“ остава. За доказателство просто погледнете рафта за грижа за кожата в местния магазин, където „вълшебните“ кремове и други продукти за грижа за кожата използват древноегипетски мотиви в своите рекламни материали. Може вече да не ядем продукти от мумии, за да останем здрави, но мистиката на Древен Египет остава толкова силна, колкото е била винаги.

Тази история е публикувана първоначално на 24 февруари 2025 г. Тя е актуализирана.