Кромлехът край Долни Главанак: Българският Стоунхендж

България Цивилизация • от

Кромлехът край село Долни Главанак в Източните Родопи е единственото известно досега запазено култово съоръжение от този тип в България.

Кромлехът при Долни Главанак е открит през 1998 г. от екипа на Георги Нехризов, археолог от Археологическия институт с музей при БАН.

Кромлехът при Долни Главанак е открит през 1998 г. от екипа на Георги Нехризов, археолог от Археологическия институт с музей при БАН.

© Снимка: Ани Манева

В сърцето на Източните Родопи, близо до село Долни Главанак, Община Маджарово, се издига загадъчен каменен кръг, който с основание може да се нарече българският Стоунхендж. Това е единственият известен досега запазен кромлех в България – мегалитно култово съоръжение, свидетелстващо за древни ритуали и вярвания. Съчетанието от природна красота и археологическа стойност превръща това място в уникален културен паметник, който заслужава вниманието както на учените, така и на любителите на историята и мистиката.

Каменните кръгове са мегалитни съоръжения с култово предназначение, подобни на долмените и менхирите. За тях в Западна Европа е възприет терминът кромлех (от бретонски ез.: crom – кръг и lech – камък). Изградени са от големи каменни блокове, наредени в кръг или в няколко концентрични кръга, които могат да достигнат до 100 м в диаметър. Най-известният кромлех в света е Стоунхендж в Южна Англия.

Кромлехът при Долни Главанак е изграден през втората фаза на Ранножелязната епоха (VIII-VII в. пр.н.е.).

Култовото съоръжение е открито през 1998 г. от археологически екип, с ръководител д-р Георги Нехризов (днес доцент) от Археологическия институт с музей при БАН, проучващ територията на Община Маджарово.

Древният обект представлява култово съоръжение от вертикални пирамидално оформени каменни блокове, описващи окръжност с вътрешен диаметър 10 м. Запазени са 9 блока, три са паднали близо до мястото, което са заемали, още два или три липсват. Блоковете са поставени направо върху скалата, без да са оформени специални места за побиването им. Стабилни са заради подходящата си форма, а някои от тях са били укрепени с по-малки камъни. Средната ширина на каменните блокове е 1 м, дебелината 0,5 м, а височината 1,20 – 1,50 м. Отстоят един от друг на приблизително равни разстояния от около 90 см.

В така ограденото свещено пространство са били провеждани ритуалните действа, според археолозите, като право да влизат в него и да извършват ритуали са имали само жреците.

При проучването на археологическия обект са открити свидетелства на извършваните тук обредни действия, сред които части от глинени съдове, късове мазилка и метални предмети, концентрирани главно около каменните блокове.

Куктовото съоръжение е функционирало през дълъг период от време. Тук са се извършвали религиозни обреди и през Късножелязната епоха (V - І век пр.н.е.). Единични находки показват, че мястото е било почитано и през Средновековието.

На юг от кромлеха са разположени и две по-малки съоръжения от подредени в кръг камъни. И в двете са разкрити следи от детски погребения, извършени чрез трупоизгаряне.

Кромлехът при Долни Главанак има статут на археологически паметник с национално значение и е защитен от закона.

Древният обект представлява култово съоръжение от вертикални пирамидално оформени каменни блокове.

Древният обект представлява култово съоръжение от вертикални пирамидално оформени каменни блокове.

© Снимка: Ани Манева
Блоковете са стабилни заради подходящата си форма. Те са поставени направо върху скалата, без да са оформени специални места за побиването им

Блоковете са стабилни заради подходящата си форма. Те са поставени направо върху скалата, без да са оформени специални места за побиването им

© Снимка: Ани Манева
Куктовото съоръжение е функционирало дълго време - от .Ранножелязната епоха (VIII-VII в. пр.н.е.) до Късножелязната епоха (V - І век пр.н.е.), дори пр...

Куктовото съоръжение е функционирало дълго време - от .Ранножелязната епоха (VIII-VII в. пр.н.е.) до Късножелязната епоха (V - І век пр.н.е.), дори през Средновековието. В наши дни посетители оставят моненти върху паднал каменен блок във вътрешността на кръга.

© Снимка: Ани Манева

У нас са известни още два каменни кръга (кромлеха), които са в лошо състояние - това са кромлехът под Чолакова могила при с. Старо Железаре, Община Хисаря, и в праисторическия култов комплекс Харман кая в Източните Родопи.

Лятното слънцестоене и вратата към отвъдното край Бузовград

Вижте повече

Лятното слънцестоене и вратата към отвъдното край Бузовград

Лятното слънцестоене се празнува от дълбока древност по целия свят. И е обвито в митове и мистерии.

Мистерията на Стоунхендж

Вижте повече

Мистерията на Стоунхендж

Всяка година по време на лятното слънцестоене хиляди хора се стичат да наблюдават как лъчите на изгряващото слънце пронизват входа на Стоунхендж.