Кресненско-Разложкото въстание - отговорът срещу решенията на Берлинския конгрес

Кресненско-Разложкото въстание избухва на 5 октомври 1878 г. като организиран отговор на македонските българи срещу решенията на Берлинския конгрес, които оставят Македония извън границите на новообразуваното Княжество България. То продължава до пролетта на 1879 г. и се превръща в едно от най-мащабните и продължителни въстания срещу османската власт след Освобождението.

След подписването на Санстефанския мирен договор през март 1878 г., българите от Македония се надяват на присъединяване към свободна България. Но Берлинският конгрес през юли същата година ревизира договора и оставя Македония под османски контрол. Това поражда вълна от недоволство, петиции и мемоари, изпращани до Великите сили и Временното руско управление. Наред с мирните протести, започват и четнически акции, които постепенно се организират в мащабна въстаническа подготовка.

На 8 септември 1878 г. в Рилския манастир се провежда съвещание с участието на митрополит Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев-Беровски, Ильо Марков и други войводи. Решено е да се създаде местно опълчение в пограничните райони, което да поеме охраната и да подготви въстание.

На 5 октомври 1878 г. сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети и командван от Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков, атакува османския гарнизон при Кресненските ханове. След 18-часово сражение османската войска се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село, а въстанието се разраства в района на Кресненското дефиле, Неврокопско, Сярско, Малешевско и Разложко.

В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Комитетът „Единство“ в София изпраща Баньо Маринов с чета доброволци, който освобождава Банско на 8 ноември след ожесточен бой. Втори въстанически център се формира в Горно Драглище, подкрепен от въстаници от Добърско, Годлево и други села.

За да координира действията, е формирано въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов.

На 10 ноември 1878 година е издаден Апелът на Привременното българско управление в Македония, с който се призовават свободните българи и всички славяни да окажат помощ на въстаниците.

Подкрепа идва от Княжество България чрез комитетите „Единство“ . След като стават известни решениета на Берлинския конгрес, съпротивата се канализира от създадените комитети "Единство"; основани от бивши революционери, те включват в редиците си висши духовници, богати българи патриоти, представители на интелигенцията. Те осигуряват оръжие, боеприпаси и доброволци.

На 11 ноември 1878 г. Кресна е опожарена, а до края на годината въстанието е разгромено в Разложко. В началото на 1879 г. се правят опити за нови действия, но разколът в ръководството, вътрешни конфликти и липсата на международна подкрепа водят до окончателен край. Османската власт предприема репресии — много участници са заловени и екзекутирани, а около 25 000 души бягат в Княжество България. Макар въстанието да е потушено, османските репресии продължават и през 1880 г.

Кресненско-Разложкото въстание има своето място в освободителните движения на българския народ. С него българите от Македония правят първата стъпка по дългия път на борбата за обединение на всички български земи. Те заявят смело пред Европа, че не приемат решенията на Берлинския договор като окончателни, а ги възприемат като временно отклонение от справедливия исторически ход към национално единство.