Котелът от Гундеструп и мистериозният му път от Балканите до Дания

Преди повече от 2000 години в блатистата местност близо до с. Гундеструп, Дания, е заровен най-големият артефакт от желязната епоха в Европа. При откриването му през 1891 г. той представлява 12 отделни правоъгълни панела (пластини), оформящи вътрешните и външните стени на полукръгла купа с диаметър 69 см, височина 42 см и вместимост 130 л. Съдът е изработен от 8.885 кг позлатено сребро.

Всеки от панелите представя изящна сцена с животни, герои и богове от келтската митология. Това мистериозно съкровище е Котелът от Гундеструп. Датиран от II пр. н. е., днес повечето специалисти смятат, че той е изкован на Балканите в леярните на траките.

Когато през 279 г. келтите нахлуват от запад в Тракия (България и части от Турция и Гърция) пр. н. е., а след това продължават към Анадола (Мала Азия, Турция), регионът е населяван от различни етнически групи. Най-добрите изделия от метал обаче са създавани от траки и скити (Северно и Източно Черноморие).

Ето защо е много вероятно котелът да е поръчан от келт, живял или воювал в Балканско-Анадолския регион. Но как котелът се озовава в Гундеструп, Дания, остава загадка.

Но това, което е безспорно, е изключителното майсторство при създаването на многобройните изображения и декорации върху съда.

Археолозите откриват подобни барелефи и гравюри при 36 скални гробници от Древна Ликия (Мала Азия). В тях присъстват изображения на погребения, ловни и бойни сцени, датирани от IV век пр. н. е.

Сребърна тракийска плоча от друг гроб, открит в Стара Загора, България, също показва невероятни прилики с Котела от Гундеструп. Обработката на метала, грифоните, ивиците по дрехите на човек (за когото се предполага, че е Херкулес) и позите на митологичните животни са аналогични с тези върху котела.

Също така, експертите са единодушни, че по това време западноевропейските келти все още не са притежавали майсторството, нужно за създаването на толкова сложен и изящен предмет от благородни метали.