
Градина в Долината на розите, Казанлък, България.
© Илюстрация: IStockНачинът,
по който традиционните общества
възприемат заобикалящия свят, формира
тяхната собствена система от възгледи,
принципи и убеждения за природата и
животът изобщо, формира техния светоглед.
В
традиционния начин на възприемане на
света, знанията, натрупаните чрез опита,
имат характер на ориентири. Те могат да
бъдат рационални и ирационални, като
тези, които не се потвърждават от
практиката, постепенно отпадат от
светогледната система.
Вярванията
на българите, свързани с някои небесни
тела, са част от тяхната митологична
символика. От тяхното духовно битие,
каквото е било то през столетията, чак
до средата на XX век.
Този текст е кратък спомен за отминалия
живот на нашите предци.
Много
от споменатите представи са общи за
всички източноевропейски (славянски)
народи.
Небето

Слънчогледово поле през хоризонта, където небето и земята се допират. Близо до Бургас, България.
© Илюстрация: IStockСпоред българските традиционни възгледи небето е отражение на земния живот. В представите, запазени до средата на XIX век, небето е твърда кора от седем дипли. То е връшник, който похлупва Земята. На най-долната му дипла се намират слънцето, луната и звездите, които са закачени като кандила. А мястото, където се допират небето и земята, се нарича край-земя, край-свет, усвет, както установяват изследователи на българската традиционна култура, сред които Д. Маринов, Ив. Георгиева, Н. Колев и др.
В народното творчество
е запазена митологемата за брака на
земята и небето. При венчавката им
завалял дъжд, настъпило плодородие,
родила се Луната.
Луната

Природен феномен "Побитите камъни", близо до Варна, България. Привечер с изгрялата Луна.
© Илюстрация: IStockНай-често тя е възприемана като същество от женски род. В зависимост от фазите си може да носи различни названия – нова месечина, млад месец, нова свещ, ново видело. Когато се изпълва се казва пълна месечина, дядо боже, пълна свещ. Когато намалява е гинеж, усип, расип. Щом изчезне съвсем се нарича на между.
С фазите на луната
се свързват и определни видове действия.
На новолуние, на нова или на пълна
месечина, е хубаво да се започва нова
работа, за да върви на пълно – тогава
се сее, сади се и се пресажда, защото ще
има плод. Тогава се правят годежи и
сватби, прави се прощъпулник на дете.
Българите
вярват, че луната влияе и върху съдбата
на човека. Ако дете се роди през расип,
ще боледува, защото
месецът постоянно го
яде. Ако се роди през
новолуние, ще бъде здраво, богато и
щастливо.
Слънцето

Силна гръмотевична буря в летен следобед близо до Велико Търново, България
© Илюстрация: IStockБългарският народ отделя най-значимо място в своите схващания за небесните тела на Слънцето.
Възприемано е като
неодушавен предмет - кравай, тепсия,
тава, огнено кълбо, и като живо същество
– биволче, а най-често човек.
Приписват му се редица човешки черти.
То има майка, звездите са му сестри, а
месецът - брат (или сестра). Храната му
е свързана с поминъка на българите –
то яде хляб, симид, качамак, мляко, ялови
крави. Не са му чужди и някои човешки
слабости - натъжава се, ядосва се, иска
да се жени, а обича и славата.
Много
легенди запазват елементи, които
обясняват увеличаването и намаляването
на деня, както и смяната на годишните
времена. Така например, почти до средата
на XX
век
се вярва, че на Еньовден (24 юни) Слънцето
се завърта към зима и при изгрева на
този ден то играе.
На Андреевден (30
ноември)
пък
се завърта към лято и от този ден
започва да расте.
Българите имат
определен култ към Слънцето. При изгрев те се обръщат към него и се кръстят.
Срещу му не се хвърля боклук, не се вършат
неприлични неща. Когато излизат от
бащиния дом, младоженецът и невястата
му се покланят.
Галактиката Млечен път

Млечният път над хижа Скални Скали в Родопите, близо до природен феномен „Чудните мостове“
© Илюстрация: IStockБългарите наричат Млечния път Кумова слама и с него е свързана една от най-разпространените някога легенди.
Било люта зима. Хората
нямали храна за добитъка. Един кумец
отишъл у кристника си посреднощ и си
напълнил кош със слама. Но кошът бил
продънен и по пътя сламата се разсипала.
На сутринта кръстникът видял, че през
нощта някой е откраднал сламата. Тръгнал
по дирята и стигнал до къщата на своя
кумец. Започнал да го упреква защо е
трябвало да краде, вместо да поиска.
Кумецът отричал, но кръстникът го хванал
за ръка, извел го на пътя и му показал
дирята от разпиляната слама. Засрамил
се кумецът... А когато си тръгвал,
кръстникът рекъл: „Нека тази крадена
слама се запали и никога да не гасне, за
да се знае и помни, че от кръстник не се
краде.“
Съзвездието Голяма мечка
Българите наричат съзвездието Голяма мечка Колата и го свързват със следната легенда.
Един момък отишъл в
гората да насече дърва. Щом стигнал там,
разпрегнал воловете и ги пуснал да
пасат. Дошла мечка и изяла единия вол.
Момъкът, който бил голям юнак, хванал
мечката и я впрегнал в колата на мястото
на изядения от нея вол. Тя обаче не можела
да върши работата на вола, все дърпала
встрани и затова в съзвездието колата
е разкривена.
Земята
До XIX век е запазена представата, че Земята е плоска и неподвижна. Тя се схваща като подница, а небето е връшник. Въпросът какво я държи, владее силно въображението на предците ни. Според много поверия тя се крепи върху петел, костенурка, вол, върху рогата на бивол.
Светостта и чистотата
на земята присъстват във вярванията както на българите, така и на останалите
източноевропейски народи. Оттук идва поверието, че тя не приема грешниците.
Клетвата в парче земя се смята за свята.
Земната пръст играе
голяма роля в някои обичаи и обреди.
Така например, орачът при първа оран се
прекръства и целува бучка пръст. От
донесената пита хвърля на земята и я
полива с бъклица вино. При първи посев
се оставя обредна храна (кокошка, вино,
хляб), като това действие се разглежда
от някои учени като жертвопринушение
на земята.

Вижте повече
Побитите камъни - загадъчната каменна гора
За произхода им има много хипотези – че са останки от коралови рифове от дъното на древно море, вкаменена гора, че са се формирали около газови...