Космическа зора

Ед на майска сутрин два пикапа преминали през тихото градче Сан Педро в чилийската пустиня Атакама и се отправили по черен път нагоре по планинския склон. Годината била 1994, а петимата мъже в колите търсели маршрут към високото 5000 метра плато Чахнантор.

Тъй като Андите образуват преграда пред облаците, събиращи се над Амазония на изток, а ветровете откъм Тихия океан събират малко влага, когато преминават над студеното Перуанско течение, Атакама е едно от най-сухите места на Земята, където средногодишните валежи са едва 15 л/кв. м. Отдалечеността на пустинята и негостоприемният рядък и сух въздух - идеален за наблюдаване на нощното небе - вече били привлекли няколко големи международни проекти за телескопи. Повечето от тях били предназначени да наблюдават малката част от Космоса, достъпна във видимия за човешкото око спектър на светлината. Чилийският астроном Ернан Кинтана и неговите спътници търсели място за друг вид телескоп, замислен да проникне отвъд завесите от газ и прах, които забулват галактиките, вихрят се около звездите и са се ширнали през просторите на междузвездното пространство. За проектирането и изграждането на телескопа щели да бъдат нужни близо 20 години и над 1 млрд. долара.

Първо обаче трябвало да намерят подходящото място.