Косатките са звезди на делфинариумите, но умират рано. Защо?

Цивилизация Околна среда

През януари тази година умря Кайла. Тя бе 30-годишна косатка, живееща в SeaWorld, Орландо, САЩ. Ако живееше в дивата природа, вероятно би достигнала 50-, а може би и 80-годишна възраст. И все пак Кайла е живяла по-дълго от повечето косатки в плен.
ОТ NATASHA DALY, National Geographic
ОТ NATASHA DALY, National Geographic

Галерия | Косатките са звезди на делфинариумите, но умират рано....

Вижте 14 снимки

От 1977 г. до днес по света са родени седемдесет косатки в плен. Тридесет и седем от тях, включително Кайла, вече са мъртви. Само няколко уловени косатки, а след това живеещи по делфинариумите, са надживели 30-годишна възраст.

Галерия | Треска за храна

Вижте 7 снимки

В момента по целия свят в морски паркове и делфинариуми живеят 62 косатки. Някои от тях са уловени, други са родени в плен. Една трета от пленените косатки в света са в Съединените щати. В момента още10 изнемощяват в Далечния изток на Русия, докато правителството разследва незаконното им залавяне. Ако в крайна сметка бъдат продадени на делфинариуми, вероятно в Китай, броят на пленените косатки може да надхвърли цифрата 72.

Съществуват достатъчно доказателства, че китоподобните – китовете, делфините и морските свине – не се развиват добре в плен. Те са изключително интелигентни, социални животни, в чиято генетика е заложено да живеят, мигрират и да се хранят на големи разстояния в океана. Косатките, независимо дали са родени на свобода и след това пленени, или са развъдени в плен, са най-засегнати от всички, твърди Наоми Роуз, учен по морските бозайници.

Това отчасти се дължи на размера им. Косатките са огромни животни, които преплуват далечни разстояния – средно 65 км на ден, не само защото могат, а защото трябва да се хранят разнообразно и да се движат. Всеки ден и по няколко пъти се гмуркат между 30 до 150 метра.

Китовете скърбят за мъртвите си като нас

Вижте повече

Китовете скърбят за мъртвите си като нас

Седем вида морски бозайници не се отделят от мъртвото тяло на приятел или роднина, сочи ново проучване.

Наоми Роуз обяснява, че основният показател за това, дали даден бозайник ще се справи в плен, е колко широк е обхватът му в дивата природа. Колкото по-широк е ареалът му, толкова по-малко вероятно е да се чувства добре пленен. „Можем донякъде да пресъздадем околната среда, например саваната – споделя тя, – но не можем да пресъздадем океана. Нито един морски бозайник не е адаптиран за местообитанието, което ние, хората, създаваме за него.“

Косатките имат втория по големина животински мозък. Подобно на хората, техните мозъци са силно развити в области като социална интелигентност, език и самосъзнание. В дивата природа живеят в сплотени семейни групи и споделят сложна система на обществена организация, която се предава през поколение, показват проучванията.

Япония започва търговски лов на китове

Вижте повече

Япония започва търговски лов на китове

Япония е решила да се оттегли от Международната китоловна комисия(IWC), която забранява ловуването на китове за търговски цели от 1986 г.

В плен косатките се държат в изкуствено създадени социални групи. Някои пленници, като Лолита, живеят напълно сами. Косатките, родени в плен, обикновено са отделени от майките си на много по-ранна възраст, отколкото в дивата природа (мъжките косатки често остават с майките си цял живот) и често ги местят в различни съоръжения. Кайла е отделена от майка си на 11 месеца и четири пъти е местена във филиали на SeaWorld в цяла Америка.