Синьо‑зелено сияние обгръща кометата C/2026 A1 (MAPS) на 14 март. Кометата вече се насочва към близко преминаване покрай Слънцето, което или може да я разпадне, или за кратко да я направи видима от Земята.
© Gerald Rhemann, Michael JägerНовооткрита комета дава на астрономите рядък шанс да наблюдават рисковано пътешествие към Слънцето. Засечена за първи път на 13 януари от френски изследователи в обсерваторията AMACS1 в Сан Педро де Атакама, Чили, C/2026 A1 (MAPS) принадлежи към групата на комети от семейството на Кройц (обекти, които преминават изключително близо до Слънцето). „В случая на C/2026 A1 тя ще се доближи на около 160 000 км от слънчевата повърхност, което е изключително близо“, казва Крис Михос, професор по астрономия в Case Western Reserve University. На такова разстояние кометата може напълно да се разпадне.
Но има и шанс да оцелее и да заблести ярко, превръщайки се в зрелище както за любители, така и за професионални астрономи. Голямата комета от 1882 г.(C/1882 R1), една от най-ярките, наблюдавани някога, е следвала подобен път и е била видима дори посред бял ден. Ето какво трябва да знаете, ако искате да наблюдавате C/2026 A1 (MAPS), в случай че устои на огненото изпитание.
Какво представляват кометите, които преминаващи опасно близо до Слънцето
Кометите са ледени и прашни обекти, които обикалят около Слънцето. „Когато навлязат във вътрешната Слънчева система, топлината ги изпарява“, обяснява Михос. „Опашката е резултат от изпаряващия се лед, който оставя следа от газ и прах.“
Кометите от семейство Кройц, вероятно остатъци от една древна, разпаднала се преди векове голяма комета, се отличават с изключително издължени орбити. Макар да прекарват почти цялото си време далеч от Слънцето, пътят им в крайна сметка ги отвежда през короната (външната атмосфера на Слънцето) с много високи скорости. Там температурите достигат около 1 111 093°C, което може бързо да унищожи обект, съставен предимно от лед.
Защо кометите са толкова непредсказуеми
структурата им се променя и това влияе върху въртенето им, отделянето на материал и движението им в Космоса. Затова е трудно да се прогнозира как ще се държат.
„C/2026 A1 е особена, защото от всички известни комети от тип Кройц, именно тя е открита най-далеч от Слънцето“, казва Михос. „Това означава, че можем да я следим дълго преди най-близкия ѝ подход и да наблюдаваме как поведението ѝ се променя.“
Този необичайно дълъг период на наблюдение дава ценна възможност да се проследи структурната еволюция на подобни крехки тела в реално време.
„Как се променя орбитата ѝ, дали оцелява, как формира опашката си, всичко това ни разкрива колко е здрава“, добавя Михос.
Ще оцелее ли кометата – и можем ли да я видим от Земята
Дали C/2026 A1 (MAPS) ще преживее близкия си прелет покрай Слънцето засега остава неясно. Ако оцелее, има кратък прозорец, в който може да стане видима с просто око.
„Ако успеем да видим нещо, това ще бъде едва след като премине покрай Слънцето на 4 април“, казва Михос. „През следващата седмица може да се появи много ниско над западния хоризонт веднага след залез, ако е оцеляла.“
Във всеки случай появата (или изчезването) на C/2026 A1 (MAPS) ще ни даде кратък, но ценен поглед към крехките обекти от далечните краища на Слънчевата система и към това, което се случва, когато се осмелят да се доближат твърде много до звездата, която ги държи в орбита. „Никога не знаем със сигурност какво ще стане и затова е толкова интересно да наблюдаваме“, казва Михос.