Кои са мумиите от Таримския басейн? Отговорът изненадва дори учените

Въпреки че са умрели преди хиляди години, стотици тела, изкопани в Таримския басейн в Източна Азия, изглеждат удивително живи. Те запазват прическите, облеклото и атрибутите на една отдавна отминала култура, за която се предполагаше, че е на мигриращи индоевропейци, заселили се в днешен Китай преди хиляди години.

Но привидно перфектната запазеност на мумиите не е единствената изненада. Когато съвременните изследвания на ДНК разкриват, че запазените тела са на местни за Таримския басейн хора, но генетично различни от други близки популации, те стават още по-енигматични. Днес изследователите все още имат въпроси за техните културни практики, ежедневния им живот и ролята им в разпространението на съвременното човечество по света.

Погребани в различни гробища около басейна на река Тарим преди 4000 години, естествено мумифицираните трупове са открити за първи път от европейски изследователи в началото на XX век. С времето са открити все повече и повече тела, заедно с техните впечатляващи културни реликви. Към днешна дата са открити стотици. Най-ранните мумии са на около 2100 години, докато по-новите мумии са датирани от около 500 г. пр.н.е.

Първоначално облеклото на мумиите, наподобяващо западното, и европейския им външен вид пораждат хипотези, че това са останките на индоевропейска група мигранти с корени в Европа, вероятно свързани с пастири от бронзовата епоха от Сибир или фермери от това, което днес е Иран.

Те имали руси, кафяви или червени коси, големи носове и носели ярки, понякога сложни дрехи, изработени от вълна и кожа. Някои носели островърхи шапки като на вещици, а част от дрехите били направени от сплъстени или тъкани платове, което предполага връзки със западноевропейската култура.

Други пък носели каре, напомнящо за келтите. Може би една от най-забележителните мумии, известна като Chärchän Man, е на човек, който е бил висок над 1,8 м, имал е рижави коса и брада, и е бил погребан с тартанова пола преди повече от хиляда години.

Друго от най-известните тела е това на така наречената „Принцеса“ или „Красавица“ от Сяохе - 3800-годишна мумия на жена със светла коса, високи скули и дълги, все още запазени мигли, която изглежда усмихната в смъртта си. Въпреки че е погребана с голяма филцова шапка, фини дрехи и дори бижута, не е ясно каква позиция може да е заемала в своето общество.

Но изследване от 2021 г. на древната ДНК на 13 от мумиите води до сегашния консенсус, че тленните останки са от изолирана група от бронзовата епоха, живяла в района (който сега прилича на пустиня), която е възприела земеделските практики на своите съседи, но е останала различна като култура и генетика.

Учените стигат до заключението, че мумиите са потомци на древни северноевразийци - сравнително малка група древни ловци-събирачи, които мигрирали от Западна в Централна Азия и които имат генетични връзки със съвременните европейци и коренните американци.

Тези тела не са мумифицирани умишлено като част от погребален ритуал. Вместо това сухата, солена среда на Таримския басейн, където се намира пустинята Такламакан, една от най-големите в света, позволила на телата да се разлагат бавно и понякога минимално. Смята се също, че екстремният зимен студ в района е допринесъл за тяхното запазване.

Много тела са били погребани в „дървени ковчези във формата на лодка, покрити с кожи от едър рогат добитък и маркирани с дървени стълбове или гребла“, според изследователите. Откриването на билката ефедра в гробовете предполага, че тя е имала медицинско или религиозно значение, но каква може да е била тази религия или защо някои погребения включват концентрични пръстени от дървени колове, все още не е ясно.

Маски, клонки, вероятно фалически предмети и животински кости, намерени в гробищата на мумиите, предоставят изкушаваща представа за техния ежедневен живот и ритуали. Въпреки че повечето въпроси за тяхната култура остават без отговор, погребенията дават някои насоки за диетата им и факта, че са били фермери. Телата са били погребани с ечемик, просо и пшеница, дори огърлици с най-старото сирене, намирано някога. Това показва, че те са отглеждали и преживни животни.

Обитателите на Таримския басейн са били генетично различни. Но техните практики - от погребението до производството на сирене, и облеклото им, което отразява техниките и артистичността, практикувани на далечни места от онова време, показват, че вероятно са се смесвали с други култури, учили се от тях и постепенно възприемали техните практики, включвайки ги в отделна цивилизация.

Сега изследователите вярват, че ежедневието им включва всичко - от отглеждане на преживни животни до металообработване и производство на кошници - подпомогнато от факта, че пустинята в района на Таримския басейн някога е била много по-зелена и е имала изобилие от прясна вода.

Изследователите смятат също, че жителите на Таримския басейн са търгували и са взаимодействали с други хора в това, което в крайна сметка ще се превърне в критичен коридор по Пътя на коприната, свързващ Изтока и Запада в безводната пустиня.

Но археолозите все още имат много да научат за това какво е било ежедневието на тези древни хора, включително с кого са търгували, какви религиозни вярвания са възприели и дали обществото им е било социално разслоено.

Удивително запазените мумии отдавна очароват археолозите. Но те също така предизвикват политически спорове. Таримският басейн се намира в съвременния Синдзян-уйгурски автономен регион, земя, за която претендира уйгурското малцинство в Китай. Уйгурските националисти твърдят, че мумиите са техни предшественици, но китайското правителство опровергава това и не позволяваше на учените да изследват мумиите и древната им ДНК.

През 2011 г. Китай изтегля група от мумиите от пътуваща изложба, твърдейки, че са твърде крехки за транспортиране. Някои изследвания относно ДНК на мумиите са критикувани като омаловажаващи особеността на региона в подкрепа на опитите на Китай да асимилира уйгурския народ. Точно както има още много неизвестни около енигматичните мумии, бъдещето им като политически и национални символи също остава оспорвано.