Кои са били неандерталците и защо са изчезнали?

Неандерталците са били нашите най-близки известни роднини и са ходили по Земята преди поне 400 000 до 40 000 години. Но откакто вкаменените им кости са открити преди повече от 160 години, все още има много въпроси за това какви са били.

Костите са открити във варовикова кариера от работници, копаещи в долината Неандер (Neander Thal) в Германия през 1856 г. Първоначално те си помислили, че са открили останки от мечка. Всъщност се натъкнали на нещо, което щяло да промени историята: доказателства за изчезнал вид древни човешки предшественици.

Изследователите скоро осъзнали, че вече са се срещали с тези човешки роднини в по-ранни фосили, които са били погрешно идентифицирани в началото на XIX век.

Откритието вдъхновило учените, нетърпеливи да изследват нови теории за човешката еволюция, предизвиквайки световно търсене на вкаменелости на неандерталци и дразнейки обществеността с възможността за мистериозен братски вид, който някога е доминирал в Европа.

Кои точно са били тези древни хора, как са живели и защо са изчезнали? Ето какво трябва да знаем за тях.

Homo neanderthalensis е кръстен от геолога Уилям Кинг, който основава името на откритията си близо до Ла Шапел-о-Сен.

На пръв поглед вкаменените кости предполагат, че неандерталците са били човекоподобни. Но по-внимателното разглеждане разкрива характеристиките, които отличават нашите древни предци от съвременния Homo sapiens.

Те са изглеждали подобно на хората, но са имали по-изпъкнали вежди, изпъкнали лица и по-къси, по-дълбоки и по-широки гръдни кошове. Освен това очните им кухини са били много по-големи, което може да им е позволило да виждат по-добре от съвременните хора.

Изследователите смятат, че мозъкът им е бил приблизително със същия размер като нашия, въпреки че е бил по-удължен. Въпреки че дебатите за размера и структурата на хоминидите все още бушуват днес, изследователите са съгласни, че средният индивид от мъжки пол е бил висок около 160 см, докато жените са били високи около 150 см.

Тези хоминиди някога са живели в цяла Евразия. Изследователите смятат, че поради адаптацията на вида към студения климат на региона, те са имали компактна, масивна мускулатура и са се нуждаели от до 4480 калории на ден, за да оцелеят.

Видео: Кои са били неандерталците? Наистина ли хората споделят част от тяхната ДНК? Научете факти за неандерталския човек, чертите и инструментите на Homo neanderthalensis и как видът се вписва в нашата еволюционна история.

Мегафауна като мамути, слонове и вълнести носорози направила лова важен аспект от живота им. Живеейки и пътувайки на малки групи, те използвали инструменти като копия, за да запълват богатата си на месо диета.

Диетата им също така включвала растителна храна, което според геобиолога от Масачузетския технологичен институт (MIT) Айнара Систиага е доказателство, че неандерталците „вероятно са яли това, което е било достъпно в различни ситуации, сезони и климат“.

През 2016 г. учени, изучаващи останки от неандерталски скелети от пещера в днешна Белгия, откриват „недвусмислени доказателства за неандерталски канибализъм в Северна Европа“.

Първоначално изследователите предполагали, че неандерталците са били груби, космати главорези, способни само на примитивно мислене и кървав лов.

Но някои учени променили мнението си, тъй като се натрупали доказателства за някои изненадващо човекоподобни характеристики сред тези човешки предци.

Неандерталците са използвали инструменти в бита и ловните си дейности, като са обработвали камъни, за да създават оръжия, стъргалки и брадви. Дървообработването също е било често срещано. Те са рязали и издълбавали пръчки, които са използвали за копаене или за оформяне на копия.

Въпреки предполагаемата им способност да издържат на студ, се смята, че са обработвали животински кожи и са изработвали дрехи, които са могли да покриват до 80% от телата им.

Подобно на хората, се смята, че са покривали краката си и други чувствителни части на тялото. Но тъй като дрехите им отдавна са се разпаднали, изследователите могат само да правят предположения как може да са се обличали.

Друг пробив става откритието, че неандерталците може да са били способни на символично мислене. Няколко археологически неандерталски обекта са разкрили деко декорирани орлови нокти и предмети, за които се смята, че са били използвани в погребални ритуали – доказателство, според някои, за напреднала мисъл и традиция.

След това, през 2018 г., изследователи обявяват, че са открили доказателства за пещерни рисунки отпреди 65 000 години – най-старите произведения на изкуството от този вид. Но абстрактният характер на това изкуство продължава да подхранва дебати сред учените за това колко сложни са били всъщност техните умствени способности.

Каквито и да са били когнитивните им способности, неандерталците в крайна сметка са били обречени. Изчезването им обаче е също толкова спорно, колкото и други аспекти от живота им. Учените все още спорят какво е причинило изчезването им преди около 40 000 години в края на ледниковия период.

Изследователите знаят, че поне в някои случаи неандерталците са съжителствали и дори са се чифтосвали с Homo sapiens, който се е появил в Африка преди около 300 000 години. Но Homo sapiens в крайна сметка е победил генетично и по-голямата част от гените на съвременните хора идват от нашите африкански предци.

Някои предполагат, че конкуренцията с ранните съвременни хора за храна и подслон или еволюцията, която е селектирала по-успешни човешки черти, е допринесла за изчезването на неандерталците. Други смятат, че тъй като неандерталците са живели в толкова малки групи, те просто са били превъзхождани числено от хората.

Друга хипотеза е свързана с изменението на климата: Учените са документирали хилядолетна студена вълна в Централна Европа, която съвпада с изчезването на неандерталците преди около 40 000 години и която може да е унищожила вида.

Смята се, че захлаждането е било по-малко тежко в райони, населени с Homo sapiens. Тези, които приемат тази теория, вярват, че след като популациите на неандерталците намалели, хората заели местата им и в крайна сметка станали доминиращ вид в световен мащаб.

Друга теория е свързана с оръжия. Може би ранните хора са имали по-добри оръжия и просто са надхитрили неандерталците.

Въпреки изчезването на вида им, в някои съвременни хора могат да бъдат открити очарователни останки от неандерталски геноми. До 4% от ДНК-то на човешките популации извън Африка, люлката на Homo sapiens, може да бъде проследено до неандерталците. Това припокриване показва, че неандерталците са се кръстосвали с хората.

„По ирония на съдбата, при сегашно световно население от около 8 милиарда души, това означава, че никога не е имало повече неандерталска ДНК на Земята“, пишат експертите по праистория Питър С. Кеяргард, Марк Маслин и Трине Келберг Нилсен.

Като се има предвид колко време е минало, откакто неандерталците са бродили из Евразия, е невъзможно наистина да се реконструира как са живели и умирали. Но мистерията на тези човешки предци – и дразнещите намеци, че неандерталците са били много подобни на нас – продължава да е движеща сила за изследвания и противоречия и днес.