Картагенският генерал Ханибал е орисан от ранна детска възраст да се отдаде на военни дела. През 241 г. пр. Хр. той е само шестгодишен когато Картаген – военната сила в Северна Африка – е победен в Първата пуническа война срещу Рим.
Бащата на Ханибал, командирът и държавник Хамилкар Барка, е бесен от сключения мирен договор, който принуждава Картаген да предаде на Рим ценната си колония Сицилия. Барка кара младия Ханибал да се закълне чрез кръвна клетва във вечна вражда с римляните.
За да възстанови богатството и силите си и да се подготви за отмъщението срещу Рим, Картаген се нуждае от нови източници на богатства и човешка сила. И ги открива в Испания.
Ханибал придружава баща си по време на завладяването на голяма част от Иберийския полуостров и неговите ресурси, включително огромните залежи от сребро. В Испания Ханибал изпълнява първите си заповеди от зет му Хасдрубал. През 221 г. пр. Хр. Хасдрубал е убит. 26-годишният Ханибал е провъзгласен за главнокомандващ на армията.
През 218 г. пр. Хр. Ханибал повежда армията си към Рим за Втората пуническа война. Картаген вече не е голяма морска сила, но контролът над Испания му позволява да събере огромна армия. Тя включва наемници от Испания, Северна Африка и Галия.
Някои от тези новобранци, особено келтите от Северна Италия, са мотивирани повече от омразата си към Рим, отколкото от лоялност към Ханибал. Дръзкият му поход през Алпите с повече от 40 000 войници – и десетки слонове! – е легендарен. Коварните планински условия намаляват армията му почти наполовина. Слоновете обаче са като танкове. Те използват голямото си тяло, за да разбият вражеските линии. Както го описва римският историк Ливий: „Начело на колоната стояха кавалерия и слонове. Самият Ханибал, с пехотата, беше отзад, като държеше очите си отворени и бдителни за всеки случай“.
Нахлуването на Ханибал изумява римляните. През 216 г. пр. Хр. в битката край Кана разбива армията им. Ханибал предпочита да използва тактика със слаб център и силни флангове. Римляните са в капан, когато неговите издръжливи воини ги заобикалят и ги обкръжават. Тази маневра остава сред най-известните във военната история. Битката при Кана се смята за една от най-смъртоносните еднодневни битки.
Стратегическата цел на Ханибал е да деморализира италианските съюзници на Рим и да ги накара да се откажат от подкрепата си. И донякъде успява в Южна Италия, където той и армията му се задържат повече от десет години. Но в края на краищата е принуден от смелия пълководец Публиус Корнелий Сципион да напусне Италия.
Сципион поема офанзива първо в Испания, а след това и в Северна Африка. В сражения през 202 г. пр. Хр. Ханибал губи войната. Картаген отстъпва на Рим всичките си територии извън Африка и разпуска армията си.
Голяма част от оставащите си години Ханибал прекарва в изгнание в Средиземно море. Той спазва кръвната си клетва и запазва враждебността си към римляните до своя край, който настъпва около 183 г. пр. Хр. в крепост в Либиса, днешна Турция. Вместо да се предаде на римските сили, които са го обкръжили, Ханибал се самоубива чрез отрова.
