Кой спечели приза "Фотограф на годината за дивата природа"?

Природа Цивилизация

Трудно за заснемане изображение на подводно чифтосване, спечели най-голямото признание в конкурса “Фотограф на годината за дивата природа”. Авторът на кадъра е французинът Лоран Баллеста.

Това рядко, забележително изображение на чифтосване на групери печели както категорията за подводна фотография, така и най-престижната награда на съст...

Това рядко, забележително изображение на чифтосване на групери печели както категорията за подводна фотография, така и най-престижната награда на състезанието: Фотограф на дивата природа на годината. В продължение на пет години Балеста и екипът му се връщат в лагуната във Факарава, гмуркайки се ден и нощ, за да видят сезонното хвърляне на хайвер на тези същества.

© Фотограф: Лоран Балеста

Дълбоко под водата, светкавицата на неговата камера улавя експлозия от нов живот. Току-що чифтосалите си групери (подвид риби от семейство Serranidae), излизат от облак от яйца и сперматозоиди във Факарава атол (атол е вид коралов остров в тропическата част на океаните), част от Френска Полинезия. Чифтосването е изключително рядко и мимолетно - случва се веднъж годишно, около пълнолунието през юли, и продължава около 30 минути. Фотографът на National Geographic Лоран Баллеста прекарва 3 000 часа под вода в опити да го заснеме.

Кадърът на необикновения феномен, наречен „Сътворение“, е награден от Лондонския природонаучен музей, който ежегодно организира конкурса "Фотограф на годината за дивата природа" и показва експозиция на отличените творби.


Снимката, наречена „Сътворение“, улавя „вълшебен момент“, казва Роз Кидман Кокс, председател на журито.

Директорът на музея Дъг Гур нарича снимката „убедително напомняне за това, което можем да загубим, ако не се заемем с въздействието на човечеството върху нашата планета“.

Факарава атол е биосферен резерват на ЮНЕСКО, защитен от търговски дейности. Той е дом на няколко застрашени вида. По време на сезона на чифтосване на груперите стотици сиви рифови акули излизат през нощта, за да се хранят с дългите риби (около 0,6 м).

Освен информацията, че чифтосването се случва около пълнолунието през месеците юни или юли, Баллеста няма как да предскаже точния момент. Това означава, че той трябва да прекара максимално дълго време под водата. През 2014 г. фотографът създава уникален протокол за гмуркане, който да му позволи да прекарва 24 часа на 20 м дълбочина в океана, като същевременно съкращава времето за декомпресиране. Подвигът изисква прецизни изчисления, които да осигурят най-подходящата комбинация от газове в кислородния му резервоар, също специален екип, подпомагащ гмурканията, и голяма умствена сила, казва той.

В крайна сметка, внимателно планираната стратегия проработва. Докато плуват сред хиляди групери и стотици сиви рифови акули, без защитата на клетка за акули или защитен метален костюм, „беше необходимо време да развием интуиция, че няма да бъдем ухапани“, казва Баллеста пред National Geographic през 2018 г. „Трябваше да се чувстваме достатъчно уверени, че когато се блъснат в нас, толкова силно, че понякога получаваме синини, трябва да запазим спокойствие. Те гледат на нас като пречки, а не като плячка”, разказва фотографът.

Конкурсът, който се провежда за 57-ми път, награждава фотографии на диви животни в 19 категории, включително поведение, фотожурналистика и портрет. Тази година са получени 50 000 заявки за участие от фотографи по целия свят. Това, което съдиите търсят, са иновации, история, която разказват кадрите и технически умения.

Десетгодишният Видюн Р. Хебър от Индия печели в категория „Млад фотограф на годината за дивата природа“. Близък кадър на паяк, окъпан в цветовете на дъгата от светлините на преминаваща рикша, е неговата феноменална снимка, която печели престижното признание.

Брент Стъртън печели категорията за фотожурналистика за работата си по документиране на шимпанзетата и техните болногледачи в Центъра за рехабилитация на примати Lwiro в Република Конго.

Центърът за рехабилитация на примати Lwiro в Конго се грижи за около сто млади шимпанзета, които са осиротели или са били спасени от продажба като дом...

Центърът за рехабилитация на примати Lwiro в Конго се грижи за около сто млади шимпанзета, които са осиротели или са били спасени от продажба като домашни любимци.

© Фотограф: Брент Стиртън

Центърът спасява и реабилитира примати, осиротели заради бракониерство. Бебетата често се продават, понякога за домашни любимци. „В резултат на това много от тези шимпанзета са живели в изолация, страдание и жестокост", пише Стиртън в Instagram.

Тези отдадени болногледачи отглеждат малките шимпанзета като собствени деца“, допълва Брент.