Кой е направил тези странни древни „кукли“ и ги е оставил на върха на пирамида

Глинени фигурки, открити в Ел Салвадор, може да са кукли марионетки, чиито пози са изпращали послание до наблюдателите преди хиляди години. Описани на 5 март в Antiquity, някои от фигурките имат подвижни глави с изразителни лица и може да съдържат намеци за неизвестните хора, които са ги създали.

„Те всъщност са невероятни“, казва Ян Шимански, археолог от Варшавския университет в Полша и съавтор на изследването. Трите най-големи фигурки са високи около 30 см и са голи и плешиви.

През 2022 г. Шимански и колегите му откриват фигурите в Сан Исидро, стръмно място сред полета със захарна тръстика и кафе, на върха на могила, която някога може да е била пирамида. Докато щателно отстраняват слой след слой пръст, откриват първата фигурка да лежи с лицето надолу. Работейки до късно вечерта, те почистват мръсотията и се появява лице.

„От една страна, лицето има този празен, отсъстващ вид“, казва Шимански. Очите на фигурката сякаш се взират в далечината, а устата ѝ е отворена. Изглежда отчуждено или може би пълно с презрение. Но изражението му сякаш се променя, когато изследователите обръщат главата. Под остър ъгъл изглежда малко ядосано. Погледнато отгоре изглежда може би уплашено. С избледняващата светлина „имахме това странно усещане, че сме открили нещо зловещо“, казва той. След четири дни разкопки, екипът открива общо пет глинени фигурки в пласт, датиран от 410-380 г. пр.н.е.

Главите на всяка от трите големи фигурки имат гнездо, в което влиза шията. Връв, прекарана през два отвора в горната част на главата, може да се използва за завъртане на главата. Липсата на дрехи и украшения „може да се дължи на това, че са направени да бъдат гъвкави“, изобразяващи различни типове хора, казва Шимански.

След като археолозите реконструират позициите им на земята една спрямо друга, те забелязват, че ако фигурките стоят изправени, те биха били в една линия, обърната на запад. Това предполага целенасочена подредба, предназначена да предаде съобщение, пишат авторите. „От самото начало ги възприемахме като марионетки – като актьори, направени от глина“, казва Шимански.

В Мезоамерика, регион, който включва части от Мексико и Централна Америка, са открити и други глинени фигурки. Но повечето са счупени парчета в древни ями за битов боклук. Досега археолозите са открили само още един набор от непокътнати фигури от мястото, където вероятно са били положени.

През 2012 г. археологът Криста Шибър де Лавареда открива шест фигурки в царска гробница на маите на място, наречено Tak'alik Ab'aj в Гватемала. Въз основа на позицията им при намирането, изглежда, че те също са били подредени целенасочено. Четири стояли по посоките север и юг, пресъздавайки представянето на вселената на маите. Други две гледали на изток и запад, към изгряващото и залязващото слънце, казва Шибер де Лавареда, която работи в Tak'alik Ab'aj. Това има „дълбоко значение“, казва тя, „цикълът на живота умира и ражда нов живот“. Подредбата им ритуализира една идея, както прави театрално или танцово представление, казва де Лавареда.

По същия начин фигурите от Сан Исидро представят хореография, казва Шибер де Лавареда, която не участва в новата работа. Това е „една и съща основна идея, но изразена по различни начини“.

Не е ясно коя цивилизация е направила фигурките, намерени в Сан Исидро. Археолозите за първи път посещават обекта през 1980 г., който до голяма степен той остава непроучен. От изкуството и писмеността на маите археолозите са научили значението на ритуала и символиката в Мезоамерика. „Да използваш предмети за развлечение означава всъщност да им вдъхнеш живот“, казва Шимански. Фигурките може да са били използвани в много ритуали преди последния им ритуал на върха на пирамидата. С отворените си усти те можело да пеят, да говорят или евентуално да изричат заклинания, казва Шимански.

„Фактът, че тези усти са отворени, наистина означава нещо“, казва Джулия Гърнси, специалист по история на изкуството в Тексаския университет в Остин, която не участва в проучването. Отворените усти също предполагат хранене, казва тя. Нейният екип е открил, че остатъците върху устите на глинени фигурки от Гватемала съдържат следи от нишестета, които може да били храна за местните хора. Тя е любопитна дали хората са “хранели” и фигурките от Сан Исидро.

Фигурките може да са били много повече от марионетки, казва Барбара Аройо, археолог от Университета “Франсиско Марокин” в Гватемала Сити. Вероятно са имали множество цели, казва тя. Тя е малко скептична относно важността на тяхното предназначение. Малките фигурки биха били трудни за гледане от земята, поставени на върха на конструкция, казва тя. Може да има и други обяснения, например фигурките може да са били опаковани като вързоп и поставени там като приношение.

Все пак „това е важно изследване“, казва Аройо. Археолозите са склонни да пренебрегват Ел Салвадор, защото много от неговите обекти имат земна архитектура, която е по-трудна за разкопаване и възстановяване за обществен достъп, отколкото обекти, които са били построени от камък. Но неговите места съдържат улики за Мезоамерика по онова време, например в предмети, които са се движили или вероятно произхождат от там.

Самият Сан Исидро може да е бил важен в древността. „Поради размера си и поради контрола върху единствения естествен път, свързващ брега с вътрешността, смятаме, че това е нещо като център, контролиращ търговията“, казва Шимански.

Шимански има за цел да научи повече за хората, които са използвали тези фигурки и как са били свързани с маите и други съседни народи. Една улика е предмет, намерен заровен близо до фигурките - висулка от нефрит във формата на птичи бог, типичен за Коста Рика по това време. Камъкът вероятно е бил добит от Гватемала и може да е бил оформен в Коста Рика, преди да се върне в Сан Исидро, казва Шимански. Междувременно разнообразният външен вид на големите и малките фигурки от Сан Исидро може да загатва за различните етноси на групи, които са се събрали там, казва Аройо.

Ел Салвадор може би е играл по-централна роля в мезоамериканската култура по това време, отколкото мнозина признават. „Ел Салвадор не е бил просто пасивен приемник на култури, създадени другаде“, казва Шимански. „Участвал е активно в този обмен и е създавал някои нови качества.“