Кой е Рамзес II?

Рамзес II (ок. 1303 – ок. 1213 г. пр.н.е.) е един от най-великите владетели на Древен Египет. Той разбира, че дипломацията и мащабна кампания за публичен имидж могат да компенсират военни слабости. Неговите прочути строителни постижения, включително чудесата в Карнак и Абу Симбел, отразяват визията му за велика нация и за самия него като „владетел на владетелите“.

Рамзес II наистина издига повече паметници и статуи — и има повече наследници — от всеки друг фараон. Затова египтяните отдавна го наричат Рамзес Велики, а 66-годишното му управление се смята за връх на египетската мощ и слава.

Рамзес I - дядото на Рамзес II — издига семейството им от простолюдието до царския ранг благодарение на военните си успехи. Баща му, Сети I, укрепва богатството на страната чрез откриване на мини и кариери. Той също така укрепва северната граница срещу хетите.

Когато 14-годишният Рамзес II се възкачва на трона, хетите виждат възможност да тестват младия цар и северната граница на империята. Те нахлуват и завземат важния търговски град Кадеш в днешна Сирия.

Рамзес II повежда военна кампания за отвоюване на Кадеш, но е подведен от шпиони, които го убеждават, че хетите са далеч от египетския лагер. В действителност те дебнат наблизо и нападат. Египтяните са на ръба на поражението, когато навреме пристигат подкрепления. Рамзес II печели битката, но не и войната.

Изтощените му войски се оттеглят от Кадеш, но Рамзес не позволява истината да помрачи представата за неговия триумф. По стените на храмове из цял Египет той нарежда да се изобразят сцени, в които сам побеждава враговете. В действителност, след години преговори, Рамзес II подписва мирен договор с хетите.

Това е най-ранният мирен договор, чийто текст е достигнал до наши дни. Сред клаузите му е договорено двете страни да екстрадират бегълци и да не отмъщават след завръщането им. Освен това се задължават да си помагат при нападение от външни или вътрешни врагове.

Един екземпляр от договора, изписан с йероглифи, е издълбан върху стела в Карнак, в храма му в Луксор. Втори екземпляр, написан на акадски върху глинена плочка, е открит в Турция през 1906 г. Значението на този мирен договор се подчертава от факта, че негово копие е изложено в централата на ООН в Ню Йорк.

Като знак на дипломатическо доверие, Рамзес II се жени за най-голямата дъщеря на хетския цар. Тя се присъединява към него, Нефертари (главната му царица) и огромното му семейство — Рамзес има над сто деца — в новата столица Пер Рамесу (или Пи Рамзес), наречена, съвсем дръзко, на самия него.

Богатството на управлението на Рамзес II личи от мащабната му строителна кампания — най-голямата, предприемана от фараон. Храмовете в Карнак и Абу Симбел са сред най-големите чудеса на Египет.

Погребалният му храм, Рамезеум, в Долината на царете, съдържа огромна библиотека с около 10 000 папирусови свитъка. Той почита както баща си, така и себе си, като завършва храмове в Абидос.

Въпреки всички усилия на Рамзес II да осигури трайна слава, има едно доказателство за неговата мощ, което той не би могъл да предвиди: след смъртта му, девет последващи фараони приемат неговото име при възкачване на трона, затвърждавайки статута му на „великия“ сред владетелите на Древен Египет.

Рамзес II искал да няма никакво съмнение кой фараон е построил величествения храм в Абу Симбел. На входа му седят четири статуи на самия Рамзес, всяка над 18 м висока, като стражи. Посветен на слънчевите богове, храмът се простира на 56 м навътре в скалата чрез поредица от три внушителни зали.

Сцените изобразяват Рамзес II в битката при Кадеш, както и фараона и главната му съпруга Нефертари, които правят дарове на слънчевите богове. Рамзес нарежда да бъде построен и втори, по-малък храм наблизо – в чест на Нефертари.

Поради отдалеченото си местоположение, Абу Симбел остава неизвестен до 1813 г. През 1959 г., когато строителството на Високата Асуанска стена заплашва да го залее, ЮНЕСКО започва безпрецедентна спасителна операция, продължила 20 години, при която двата храма са преместени камък по камък на по-високо място – около 60 м нагоре по скалата.

Сред над стоте деца на Рамзес II, принц Хаемуасет се откроява особено. Той заема престижната длъжност върховен жрец на Птах –богът покровител на Мемфис. Барелефи го изобразяват в ролята му на пазител на гробницата на свещените бикове Аписи в подземния комплекс, известен като Серапеум.

По-голямото наследство на Хаемуасет е новаторската му роля като един от първите известни археолози. Очарован от хилядолетните паметници от Старото царство, които го заобикалят в Мемфис, той инспектира и реставрира редица храмове и пирамиди. При всяка реставрация изписва имената и титлите на първоначалните „собственици“ на сградата, както и своето лично и бащино име.

(Пирамидите в Гиза са построени, за да издържат вечно. Но как?)

Хиляда години след смъртта му, Хаемуасет е почитан като учен и се появява в поредица от разкази за постиженията си.

Мернептах се възкачва на трона след смъртта на Рамзес II през 1213 г. пр.н.е., на почти 60-годишна възраст. Докато баща му се прочува с военната си мощ, Мернептах е най-известен с отбраната на Египет от външни нападения. Сред многобройните му победи е отблъскването на нападение от либийци и „морски народи“ през 1209 г. пр.н.е. В чест на тези битки той поръчва изработването на стелата на Мернептах.

Рамзес II издига няколко от дъщерите си до титлата Велика царска съпруга. Сред тях Бинтанат вероятно е била любимата му. Освен че носи титлата Велика царска съпруга, тя е наречена и Господарка на Двете земи и Владетелка на Горен и Долен Египет. Нейният образ е изсечен на фасадата на Абу Симбел, допълвайки наследството на Рамзес II.