Кога хората са започнали да погребват мъртвите си?

Разбира се, не всички гробни места са запазени, да не говорим за открити и проучени. Но най-ранните доказателства, с които разполагаме, сочат към средния палеолит (преди около 300 000 до 30 000 години).

„Поне преди 120 000 години имаме това, което вярваме, че са умишлено погребани човешки тела“, казва за Live Science Мери Стинър, професор по антропология в Университета на Аризона.

Стинър не изключва възможността за съществуване на по-стари погребения, но казва, че най-убедителните ранни примери за съвременни хора (Homo sapiens), които погребват мъртвите си, идват от средния палеолит. Някои противоречиви изследвания предполагат, че изчезнали човешки роднини са погребвали мъртвите си преди около 300 000 години в днешна Южна Африка, но това се оспорва в научната общност.

Най-ранните известни погребения на анатомично съвременни хора отпреди 120 000 години са в пещери като Кафзе (Qafzeh) в днешен Израел. Има и доказателства за неандерталски погребения в същите пещери, датиращи от преди 115 000 години, според Австралийския музей. Стинър отбеляза, че хората са използвали много пещерите през средния палеолит, живеейки, хранейки се и общувайки в тях.

Изследователи като Стинър са убедени, че тези ранни пещерни погребения са били умишлен човешки акт, тъй като костите са позиционирани в поза на смъртта, подобна на позата на плода, и са придружени от човешки предмети. В някои случаи е очевидно, че по-стари отлагания от седименти са били нарушени, за да се извърши погребение.

„Някой всъщност е изкопал дупка и след това я е напълнил с купчина културни материали“, казва Стинър. „Също така откриваме, че този вид явления се случват на групи доста често в пещерите. Явно хората са си казвали: „Добре, ще направим това отново с друго тяло.““

Произходът на погребението не е напълно разбран, но древните хора биха имали много причини да изхвърлят мъртвите както вътре, така и извън пещерите. Хората и много други животни имат „вродено отвращение“ към гниенето, казва за Live Science Триш Биърс, куратор в Лабораторията “Дъкуърт” в Центъра за изследвания на човешката еволюция към Кеймбриджския университет.

„Когато имате смърт и гниене, знаете, че нещо не е наред, а и това наистина е неприятен процес“, казва Биърс.

Хората биха имали нужда от начин да се справят с труповете, които се разлагат, започват да миришат и привличат мухи, патогени и чистачи. Първоначално погребенията или други форми на изхвърляне на тела може да са имали за цел справяне само с тези практически аспекти на смъртта, и постепенно да са се усложнявали.

Проучване, публикувано в „Оксфордския наръчник по археология на смъртта и погребението“ (Oxford University Press, 2013 г.), установява, че сложните погребения в Евразия са непостоянни през горния палеолит (преди 45 000 до 10 000 години) и че в голямата си част са били доста обикновени, съдържащи предмети от ежедневието.

Авторите на евразийското изследване пишат още, че е трудно да се направят твърди заключения относно естеството и значението зад погребенията от горния палеолит, тъй като са открити сравнително малко от тях. Освен това древните погребения се различават според региона.

Според Биърс начинът, по който хората са погребвали мъртвите си, е зависел от редица фактори, включително околната среда и наличните материали. Погребенията с кремация се появяват много по-късно, като най-старото от тях, известно като “Лейди Мунго” (Mungo Lady), датира отпреди около 40 000 години в Австралия.

„Едно от нещата, които най-много обичам в преподаването и изследването на смъртните практики е, че те са толкова променливи“, казва тя.