Ключов фосил изяснява обърканата еволюция на гръбначните животни

Наука

Много преди появата на динозаврите, когато първите гори докосват небето, а на Земята властват огромни насекоми, една скромна риба с лице на лопата и мощни перки решава да опита късмета си на сушата.

Илюстрация на Tiktaalik roseae, смятан за един от най-старите общи предци на всички сухоземни гръбначни животни - от динозаври до бозайници.

Илюстрация на Tiktaalik roseae, смятан за един от най-старите общи предци на всички сухоземни гръбначни животни - от динозаври до бозайници.

© Wikimedia Commons / Zina Deretsky, National Science Foundation

Приблизително по същото време, друга риба, излязла на сушата, решава, че тази среда е твърде надценена и бяга обратно в океана, откриват наскоро учени.

Рибата, която избира да остане на сушата е Tiktaalik (Tiktaalik roseae), което озчава „голяма сладководна риба“ от инуктитут (Inuktitut) - група ескимоски езици. Tiktaalik се смята за един от най-старите общи предци на всички сухоземни гръбначни животни - от динозаври до бозайници.

С подобни на крака перки, които ѝ помагат да се измъкне от водата върху плитките речни брегове, Tiktaalik понякога е наричана „рибоножка“. Но Tiktaalik не е сам в това еволюционно пътуване.

Други риби от онова време също развиват способност да се измъкват на сушата, но само колкото да се обърнат назад и да се върнат обратно във водата, пише Live Science.

В проучването, публикувано в Nature, изследователите описват вкаменелостите на древна риба, наречена Qikiqtania wakei, също дума от инуктитут, именуваща района на Канадска Арктика, където са открити Tiktaalik и Qikiqtania. И двата вида живели през късния девонски период, преди около 375 милиона години. Анализът на костите на горната и долната челюст на Qikiqtania предполага, че тя имала сплескана, триъгълна глава с очи в горната част, като Tiktaalik. Но докато Qikiqtania е много по-малка, достигаща до 76 см дължина, Tiktaalik е можела да нарасне до впечатляващите 2,7 м дължина.

Затова пък Qikiqtania имала особени перки, които наистина я отличават. Докато перките на новооткритата рибоножка изглеждат визуално сходни с тези на Tiktaalik, компютърната рентгенова томография разкрива странно разположение на костите, при което липсват структурните елементи, необходими за ходене, повдигане и задържане на тялото на рибоножката в това положение, казват авторите на изследването.

“Гладките и извити перки на Qikiqtania биха били много по-подходящи за гребане”, пишат изследователите.

Компютърно сканиране, показващо странната костна структура на фосилизираната перка на Qiqiktania.

Компютърно сканиране, показващо странната костна структура на фосилизираната перка на Qiqiktania.

© Изображение: Том Стюарт

„Първоначално си помислихме, че това може да е млад Tiktaalik, защото беше по-малък и може би някои от процесите на растеж все още не са се развили при конкретния индивид”, казва съавторът на изследването Нийл Шубин, професор в Чикагския университет, който помага и за откриването на Tiktaalik през 2004 г. „Но раменната кост е гладка, с форма на бумеранг и няма елементи, които биха я поддържали, докато се избутва нагоре по сушата. Тя е забележително различна и предполага нещо ново.“

С други думи, Qikiqtania изглежда е вид в средата на еволюционен обрат. След като развива тяло, подобно на тялото на Tiktaalik и земноводните тетраподи (четирикраки животни), които ще го последват, Qikiqtania се връща във водата и се развива като пълноценна риба.

Според авторите на изследването, откритието на този фосил изяснява обърканата история за еволюцията на гръбначните животни по начини, които Tiktaalik сам не би могъл.

„На Tiktaalik често се гледа като на преходно животно, защото е лесно да се види поетапният модел на промени от живот във водата към живот на сушата“, казва водещият автор на изследването Томас Стюарт. „Но ние знаем, че в еволюцията нещата не винаги са толкова прости...”