Цвят и магия изпълват небето на Бали със завръщането на Фестивала на хвърчилата

Цивилизация • •

Хипнотизиращата гледка връща една отдавна пазена традиция - и стимулира туризма.

Мъж наблюдава полета на традиционни хвърчила по време на Фестивала на хвърчилата в Санур, крайбрежен регион на индонезийския остров Бали. Сред най-поп...

Мъж наблюдава полета на традиционни хвърчила по време на Фестивала на хвърчилата в Санур, крайбрежен регион на индонезийския остров Бали. Сред най-популярните хвърчила е bebean, което има форма на риба. Всяка година фестивалът, който почита традидицията на Бали за летене на хвърчила привлича отбори от целия остров. И от целия свят.

© Фотограф: Пюту Сайога

Когато ветровете започват да се усилват над индонезийския остров Бали в края на май, небето се изпъстря с трептящи цветове - червено, жълто, черно. Те известяват пристигането на сезона на хвърчилата.

Това лятно забавление събужда щастливи спомени от детството на балийския фотограф Пюту Сайога. Като малък той гледа как по-големите деца дърпат хвърчила през оризови полета, близо до неговото село Тунджук, след сезона на прибиране на реколтата. Понякога позволяват на Сайога да завърже връвта върху хвърчилото и той гледа със завист небесния му танц. Опитва да направи свое собствено хвърчило, но се затруднява да оформи бамбуковите пръчки, които държат цветната хартия. Едно по-голямо момче, което се е научило да прави хвърчила от баща си и чичо си, помага на Сайога и приятелите му, изработвайки им хвърчило с форма на риба, защото се смята, че то лети най-лесно.

Хвърчила във формата на птици или дракони изпълват небето над Бали по време на любимия фестивал. Дизайнът на всяко хвърчило е вдъхновен от индуистко вярване за дракон на име Нага Басуки, който поддържа равновесието в природата. Видео: Пюту Сайога и Уейан Мартино


Момче тича с хвърчило по оризовото поле в Тунджук, село на остров Бали, Индонезия. Пускането на хвърчила е свързано с индуската религия и отдавна е не...

Момче тича с хвърчило по оризовото поле в Тунджук, село на остров Бали, Индонезия. Пускането на хвърчила е свързано с индуската религия и отдавна е неразделна част от балийската култура.

© Фотограф: Пюту Сайога
Агус Ариандика позира за снимка със своето хвърчило в оризово поле край село Тунджук.

Агус Ариандика позира за снимка със своето хвърчило в оризово поле край село Тунджук.

© Фотограф: Пюту Сайога
Команг Уинду позира за снимка със своето хвърчило в оризово поле край село Тунджук.

Команг Уинду позира за снимка със своето хвърчило в оризово поле край село Тунджук.

© Фотограф: Пюту Сайога

Когато вятърът не идва — а през полетата той рядко духа толкова силно, колкото на плажовете — момчетата си подсвиркват силно, разигравайки истории за Раре Ангон, индуисткия бог, почитан от летците с хвърчила. Според преданието неговата вълшебна флейта привлича вятъра. Твърди се, че хвърчилата, които танцуват на тези пориви, помагат на фермерите да държат вредителите далеч от реколтата си.

Когато е дете в началото на 90-те години, няма какво друго да прави в дългите летни следобеди. „По това време нямаше мобилни телефони“, казва той през смях.

Група музиканти свирят в традиционен ансамбъл от музикални инструменти, наречен гамелан, по време на фестивала на хвърчилата в Бали, който се провежда...

Група музиканти свирят в традиционен ансамбъл от музикални инструменти, наречен гамелан, по време на фестивала на хвърчилата в Бали, който се провежда почти всяка година от основаването му през 1978 г. Гамелан е неизменна част от състезанието, който окуражава водачите на хвърчила.

© Фотограф: Пюту Сайога
Селата на Бали изпращат отбори, които да се състезават на Фестивала на хвърчилата. Тук жители на едно селце носят своето хвърчило janggan, за да се вк...

Селата на Бали изпращат отбори, които да се състезават на Фестивала на хвърчилата. Тук жители на едно селце носят своето хвърчило janggan, за да се включат в състезанията на плажа Мертасари.

© Фотограф: Пюту Сайога

През 70-те години на миналия век чуждестранните посетители започват да идват на тълпи към белите пясъчни плажове на Бали и през 1978 г. островът започва да провежда ежегоден фестивал на хвърчилата на популярните плажове Паданг Галак и Мертасари, който бързо прераства в голямо състезание. Десетки екипи от близките села, заедно с посетителите, които се учат да правят и пускат хвърчила в балийски стил, се стремят да бъдат най-добрите летци на острова.

На фестивала летят четири вида хвърчила - богато украсена птица с дълга опашка или дракон, риба (може би най-популярният) и листо, считано за най-трудното за летене поради извитата му форма. Четвъртият вид хвърчила е оставен на въображението на участниците, които могат да интерпретират балийската култура и история върху свой модел. Съдиите оценяват всеки отбор по естетиката на хвърчилото, неговия ngonyah – колко плавно се движи с вятъра и колко леко се приземява.

Семара Путра (вляво) и Пюту Агус Ади Сетиаван сглобяват хвърчило в оризово поле край село Тунджук. Bebean, традиционното хвърчило във форма на риба, е...

Семара Путра (вляво) и Пюту Агус Ади Сетиаван сглобяват хвърчило в оризово поле край село Тунджук. Bebean, традиционното хвърчило във форма на риба, е популярно в Бали, тъй като се счита, че лети най-лесно.

© Фотограф: Пюту Сайога
Млад летец развива връвта преди да пусне хвърчилото си.

Млад летец развива връвта преди да пусне хвърчилото си.

© Фотограф: Пюту Сайога
Двама членове на журито, Маде Супарта Моге (вляво) и Судана Коки, оценяват полета на хвърчило на международното състезание. Наблюдават се начинът, по...

Двама членове на журито, Маде Супарта Моге (вляво) и Судана Коки, оценяват полета на хвърчило на международното състезание. Наблюдават се начинът, по който хвърчилото танцува в небето, неговият дизайн и как се приземява.

© Фотограф: Пюту Сайога
Агус Сусанди Партаяна транспортира своето хвърчило с форма на риба с мотоциклет от село Тунджук.

Агус Сусанди Партаяна транспортира своето хвърчило с форма на риба с мотоциклет от село Тунджук.

© Фотограф: Пюту Сайога

Пандемията от COVID-19 поставя фестивала на пауза. Шестте милиона чуждестранни посетители на Бали годишно изчезват и икономиката се срива. Но в отсъствието на туристи Сайога преоткрива красотата на импровизираното пускане на хвърчила. Хвърчилата са евтино занимание на открито и миналата година той започва да снима това забавление.

Един ден Сайога забелязва колоритно соаре над главата си. Тръгва по следата надолу по малък страничен път и открива незаконен фестивал. Полицията е изхвърлила хвърчилата от плажа и те са се преместили в закътано оризово поле. Сайога пита дали може да го документира и летците се съгласяват - стига да насочва обектива си към хвърчилата, а не към лицата им.

Ниоман Падми Триянти позира за снимка с хвърчилото си. Тя е член на единствения изцяло женски отбор летци с хвърчила в Бали.

Ниоман Падми Триянти позира за снимка с хвърчилото си. Тя е член на единствения изцяло женски отбор летци с хвърчила в Бали.

© Фотограф: Пюту Сайога
Уаян Сунариасия пуска хвърчило с брат си в село Паданг Самбиан. Тя също е член на Srikandi - женския тим за пускане на хвърчила.

Уаян Сунариасия пуска хвърчило с брат си в село Паданг Самбиан. Тя също е член на Srikandi - женския тим за пускане на хвърчила.

© Фотограф: Пюту Сайога

Тази година Фестивалът на хвърчилата официално се завръща на плажовете на Бали, но неформалните фестивали, като този, заснет от фотографа, също остават. За Сайога, който дълго време избягва пренаселените фестивали преди пандемията, тези интимни събирания са възможност да преоткрие забавленията, които толкова е обичал като дете - да гледа как приятелите и съседите му се съюзяват с ветровете... Сега, когато отива да види полетът на хвърчилата, може нарочно да остави фотоапарата у дома си.

„Миналата седмица посетих малък фестивал“, казва той. „И отидох просто за забавление.“

Туристи гледат как хвърчилата се издигат в небето по време на фестивала в Бали, който тази година се завърна след паузата поради пандемията от COVID-1...

Туристи гледат как хвърчилата се издигат в небето по време на фестивала в Бали, който тази година се завърна след паузата поради пандемията от COVID-19. В състезанието участват както местни жители, така и чужденци.

© Фотограф: Пюту Сайога

Състезателите пускат хвърчила janggan в небето. Както пускането, така и хващането на хвърчилото са важна част от резултата – колкото по-плавно е кацането, толкова по-голям е шансът за победа. Видео: Уейан Мартино


Пюту Сайога е документален фотограф от остров Бали, Индонезия, чиято работа е посветена на теми от историята, културата, политиката и околната среда. Последвайте го в Instagram.