Разходката в небето над Кападокия разкрива формите и величината на множеството крепости – така както се наричат повечето населени места – Ортахисар, Ючхисар /хисар на турски означава крепост, бел.ред./, но в същото време остава скрита тяхната тайнственост и красотата отвътре. Ако Йерусалим има Божия гроб, Витлеем – Храмът „Рождество Христово”, Охрид – “Свети Наум”, България има своите Рилски манастир и храм „Св. София”, то Кападокия притежава цялата християнска душа и дух.
Точно тук в началото на първото хилядолетие са били най-големите християнски центрове. В “Отворения музей на Гьореме”, събрал женския манастир, както и църквите Змийска, Черна, Ябълкова; също и десетки други храмове, посетителят онемява и осъзнава героизма на християните от онова време.
Един ден не стига дори за обикновена бърза разходка в околностите на Гьореме. Църквите са издълбани отвътре в перфектни форми. По стените и олтарите все още се виждат стенописи. Иконописците са пресъздали раждането на Христа, Разпятието и делата на апостолите. Ябълковата, Черната, Св. Варвара, Св. Катерина и множество други църкви ни връщат 1000 – 1500 години назад. Само няколко стъпки и вече сте в женския манастир, а оттам в неговата трапезария и кухня. Всичко е издълбано в скалите. Църквата, трапезарията, складовете, килиите са свързани с тесни тунели.
В края на деня, когато смяташ, че си видял всичко от “Отворения музей на Гьореме”, – потегляйки към Ортахисар, – попадаш на “Змийската църква”. Тук дългият, тъмен, и с остър наклон тунел ти напомня за мощта на християнския дух.
Потегляйки към един от подземните градове в Деринкую, си заобиколен от християнското минало: няма пътека, която да не води към храм, манастир или параклис. Дори пред входа на най-известния подземен град, минаващ покрай храма на Дева Мария. Църквата е в много добро състояние и запазена архитектура. Никой не знае точният брой на подземните градове. Този е осем етажа под земята. Той е приютявал между 15-20 000 души. Вътре има всичко – училища, кухни, специални процепи за комуникация между етажите и уникални врати, които блокирали нахлуването на враждебни сили в града. Каменните врати са кръгли и тежат по няколко тона. И въпреки че посетителят е на десетки метри под земята, не се задушава. Няма прозорци, а тунелите водят само надолу. Благодарение на специално издълбани “тръби”, водещи към повърхността, вътре има свеж въздух.
Неслучайно Кападокия е и родното място на един от най-тачените светци и мъченик за Христовата вяра – Свети великомъченик Георги Победоносец./БГНЕС