Какво се случва с тялото ви, когато сте влюбени – и когато сте с разбито сърце

В платоничната или романтичната любов няма заобикаляне на нуждата на тялото от взаимодействие между човек и човек.

„Любовта е биологична необходимост, която е толкова жизненоважна за благосъстоянието на човека, колкото прясната вода, храната и упражненията“, казва Стефани Касиопо, невролог от Орегонския университет и автор на книгата Wired for Love: A Neuroscientist’s Journey Through Romance, Loss, and the Essence of Human Connection.

Повечето от предимствата, свързани с любовта, произлизат от мозъка, който е еволюционно програмиран да произвежда и освобождава хормони, когато изпитваме привличане, обич и привързаност.

Разбирането как тези сигнали се приемат и предават от мозъка, както и какво се случва, когато те са недостатъчно, може да бъде полезно за ориентирането в световете на приятелството, любовта, разбитото сърце и загубата.

Умът и тялото използват огромна мрежа от невротрансмитери и молекулярни химически посланици, за да координират различни функции и да влияят на нашите емоции. Тези химически пратеници, наречени хормони, са част от ендокринната система на тялото. Ендокринните жлези са свързани помежду си чрез важни структури в мозъка, които включват хипоталамуса, хипокампуса, амигдалата, таламуса, базалните ганглии и цингуларния гирус.

Заедно тези структури съставляват лимбичната система - една от най-старите части на мозъка в еволюционно отношение. Това е мястото, където се съхраняват спомените и се обработват миризмите - и е основната област в мозъка, участваща в привличането и обичта.

Той позволява на различни хормони „да засилят желанието ни да се представим след обикновен поглед, да намалят страховете ни от това, че сме уязвими, когато за първи път срещнем нов партньор... и с времето да се почувстваме сякаш сме сродни души с някого“, казва Синтия Кубу, невропсихолог в Центъра за неврологично възстановяване в Кливландската клиника в Охайо.

Когато става въпрос за емоциите, които свързваме с любовта, седем хормона играят особено важна роля. Ето кои са тези химикали.

1) Окситоцинът се нарича „хормон на любовта“, защото помага за формирането на социални връзки, повишава доверието и задълбочава чувството на привличане. Освобождава се, когато двама души участват в разговор, докосват се, забавляват се заедно или участват в други форми на смислено взаимодействие.

„Окситоцинът засилва нашите чувства на обвързване, привързаност и отдаденост към някого“, казва ТерезаЛаркин, доцент по медицински науки във Висшето училище по медицина към Университета на Уолонгонг в Австралия.

Доказано е, че понякога окситоцинът влияе негативно върху спомените за любими хора, което показва, че този хормон има и тъмна страна.

2) Вазопресинът предизвиква чувството на вълнение, свързано с любовта към друг човек. Стимулира се от някои от същите поведения, които освобождават окситоцин, но проучванията показват, че той се освобождава и при наличие на заплаха, което ни кара да се чувстваме по-защитно настроени към тези, на които държим. В това си качество изследванията показват, че този химикал може също да е отговорен за чувството на притежание или ревност - емоции, които могат да бъдат смекчени от освобождаването на окситоцин.

3) Допаминът е сред най-изследваните хормони на тялото, които стимулират чувството да се чувстваме добре. Активира се от неща, които ви карат да се чувствате добре - храна, упражнения или дрога. При двойките приливът на допамин често придружава целуването или правенето на секс.

„Когато допаминът се освобождава, той активира пътищата за възнаграждение, които предизвикват усещането за приповдигнатост и увеличават нашето желание и мотивация да бъдем с този, който е от любовен интерес за нас“, казва Ларкин. Тази реакция е достатъчно силна, за да бъде оприличена на еуфорията от употребата на толкова силен наркотик като кокаина.

4 и 5) Тестостеронът и естрогенът, известни също като нашите „полови хормони“, играят важната роля за предизвикване на двойките да искат да се възпроизвеждат и са отговорни за „основното ни човешко желание да правим секс“, казва Ларкин. Тя казва, че това са и хормоните, които най-често се свързват с увлечението или похотта. Или с други думи тези хормони мотивират човек да прави секс, докато допаминът възнаграждава действието.

6) Норадреналинът предизвиква физиологични реакции при среща с нов човек или влюбване. Те могат да включват учестено сърцебиене, повишена енергия или изпотяване на дланите. Този хормон е свързан и със съхранението на паметта, поради което много двойки могат да си спомнят първите дни на запознанството си толкова ярко.

7) Серотонинът е един от малкото химикали, за които е доказано, че намаляват по време на някои етапи на привличане. Тези по-ниски нива са подобни на тези при хора, живеещи с обсесивно-компулсивно разстройство или ОКР. Сандра Лангеслаг, поведенчески невролог в Университета на Мисури в Сейнт Луис, публикувала изследване за това, казва, че то показва как „влюбените хора и пациентите с ОКР си приличат в смисъл, че и двете групи имат мании“.

Въпреки че различните дейности могат да причинят освобождаването на който и да е от тези химикали, хормоните не винаги се задействат изолирано и много неща могат да причинят производството на повече от един химикал едновременно. Допаминът и серотонинът, например, допринасят за натрапчивите мисли.

„Любовта е изключително сложен мултисензорен феномен, който включва всички наши сетива и засяга мозъка по много дълбоки и мистериозни начини“, казва Джаки Олдс, доцент по клинична психиатрия в Харвардското медицинско училище.

Независимо от това защо или кога се отделят свързаните с любовта хормони, всеки химикал е свързан с различни ползи за психическото и физическото здраве.

„Когато “любовната мрежа” е включена, тя активира мозъчните центрове за възнаграждение, освобождавайки каскада от хормони, неврохимикали и естествени опиоиди, които ни карат да изпитваме радост и също така помагат на тялото ни да се излекува, и на ума ни да се справи с болката“, казва Касиопо.

Някои от доказаните ползи от наличието на любов в живота ви включват намален стрес, по-добър сън, подобрено имунно здраве, намалена болка (изследванията показват, че наличието на повече окситоцин в кръвта помага за лечението), по-малко депресия, подобрени умения за решаване на проблеми, подобрена когнитивна функция и дори по-дълъг живот.

Сигурните взаимоотношения както от романтично, така и от неромантично естество, „създават биологични състояния, които насърчават релаксация, растеж и възстановяване“, казва Сю Картър, почетен директор на Института “Кинси” в Индиана и известен биолог, специализиращ в социалните връзки. „През целия живот изграждането на любящи взаимоотношения е от решаващо значение за доброто здраве.“

Различните етапи от една връзка могат да предоставят различни ползи. Изследванията показват, че някои хормони са по-изобилни по време на началната фаза на влюбване, докато други хормони осигуряват дългосрочни ползи.

Норадреналинът, например, се освобождава по-често в началото на връзката на двойката, когато има много неизвестни, поставяйки мозъка в режим „продължете с повишено внимание“.

„В началото на една връзка има повишен адреналин, който причинява усещане като пеперуди в стомаха и по-бърз сърдечен ритъм. Има и намалена активност в частите на мозъка, които ни помагат да правим преценки, поради което може да сте „заслепени“ относно грешките на човека, в който сте влюбени в ранния етап на увлечението“, обяснява Луси Браун, клиничен професор по неврология в Медицинския колеж “Алберт Айнщайн” в Ню Йорк.

Докато тази връзка напредва и нивата на ангажираност се увеличават, част от първоначалната силна страст, възнаграждавана от допамина, се заменя с други хормони, казва Браун.

„Окситоцинът играе по-важна роля в поддържането на дългосрочни връзки“, обяснява тя. Освен това допринася за чувството на безопасност и сигурност, след като несигурността и страховете от нараняване отшумят. Вазопресинът също играе роля в дългосрочните връзки. Насърчава предаността и повишава чувството за закриляне и гордост от взаимоотношенията.

Въпреки че ползите за физическото и психическото здраве от тези хормони са значителни, „ние плащаме цената на емоционалните реакции, когато загубим нашите спътници“, казва Картър.

Раздялата може да означава загуба на постоянен поток от хормони за добро настроение като допамин и окситоцин и в същото време повишаване на свързаните със стреса хормони като кортизол и норепинефрин.

„Раздялата внезапно ни лишава от невротрансмитерите, с които сме свикнали“, казва Олдс. „Точно както пристрастеният се измъчва при липсата на дрога, лошата раздяла причинява огромно страдание.“

За някои хора това включва дори физически дискомфорт.

„Раздялата създава реакция на стрес в тялото и мозъка, а мозъкът реагира така, сякаш има физически болезнен стимул“, обяснява Браун. Често следва и внезапен копнеж - подобно на пристрастен, преминаващ през абстиненция. „Вие търсите човека, който вече не е там, за положителните чувства, които някога сте свързвали с любимия си“, обяснява Касиопо. „Ето как изглежда разбито сърце или несподелена любов.“

Кубо казва, че тези чувства на загуба или копнеж могат да се проявят като загуба на апетит, промени в теглото, нарушения на съня, тревожност или депресия.

Такива чувства могат да се засилят значително, ако партньорът умре. В екстремни случаи това може да бъде смъртоносно за човека в траур.

„Окситоцинът е критичен за защитата на всички тъкани, но особено на сърцето“, казва Картър.

Когато постоянен поток от него внезапно спре със смъртта на любим човек, това може да предизвика сърдечно-съдов отговор. За много хора това, заедно с освобождаването на хормони на стреса, които придружават внезапната загуба, може да доведе до скок на кръвното налягане, учестено сърцебиене и затруднено дишане.

Въпреки че подобни симптоми са най-лошите физически прояви за повечето хора, хората със съпътстващо сърдечно заболяване „могат да бъдат изложени на риск от сърдечен удар“, казва Ларкин. Тук се намесва рядкото медицинско състояние, известно като синдром на разбито сърце.

„Едно новаторско проучване на скръбта от 60-те години на миналия век разглежда 4486 вдовци във Великобритания“, обяснява Касиопо. „През първите шест месеца, след като са загубили съпрузите си, те са имали 40% по-висок риск от смърт, отколкото женен човек на тяхната възраст.“

За щастие, най-лошите резултати, свързани с раздялата с любим човек – било то чрез раздяла или смърт – намаляват с времето, докато създаваме и укрепваме нови взаимоотношения.

„Когато социалните връзки са прекъснати от раздяла или загуба на партньор, нервната система се нуждае от време, за да се балансира отново и да се приспособи“, казва Картър. „Може буквално да изпитаме болката от загубена завинаги връзка, но когато се образуват нови връзки, те могат да помогнат за излекуването на емоционалната болка, свързана със загубата.“

Грижата за себе си също може да помогне за изцелението. „След най-трудните първи дни или седмици е важно да правите неща, които ви харесват, за да намалите хормоните на стреса и да увеличите хормоните на любовта“, съветва Ларкин.

Също така може да бъде полезно да разпознаете къде се намирате и евентуално да разширите зоната си на комфорт, за да създадете по-значими връзки със съществуващи близки или нови връзки.

Ако сте във връзка, в която изглежда липсва любов и хормоните на доброто настроение, които я придружават, Лангеслаг предлага да прекарвате повече време с партньора си, да се фокусирате върху неговите силни страни и вашите щастливи спомени заедно или да се ангажирате с физическа интимност като начини за задействане на освобождаването на тези химикали и подобряване на връзката ви.

И ако в момента не сте в романтична връзка, хормоните, свързани с любовта, все още могат да бъдат задействани от прекарване на качествено време с членове на семейството и близки приятели, наслаждавайки се на природата и дори общувайки с вашите домашни любимци у дома, казва Ларкин.

Единственото нещо, което не трябва да правите, е да прегърнете живота, в който сте сами. Подобно на много други бозайници, хората не са еволюирали, за да живеят като самотни същества. „Любовта не е въпрос на избор. Не е нещо, без което можем“, казва Касиопо. "Любовта е биологична необходимост."