Пролетните басейни се пълнят от пролетните дъждове и топящия се сняг, и пресъхват до края на лятото. Това е съществена черта на пролетния басейн. Рибите не могат да оцелеят след пресъхването му, което означава, че ларвите на жаби, саламандри, всякакви насекоми и други животни, получават по-добър шанс да пораснат.
Следвах пътека, омекотена от натрупаните с години паднали иглички, през гора от ела (Tsuga). Напред видях сияние, което изглеждаше като запален огън сред горската шума. Но това не беше огън, а слънчевата светлина, грееща от пролуките между дърветата, където малко езерце отразяваше светлината обратно във въздуха. Тази огледална плитчина беше пролетен басейн. За това бях дошла.
Беше късна пролет, следобедът беше топъл и водата в басейна вече беше започнала да се свива. Пролетните басейни зависят предимно от дъждовната вода и топенето на снега по горските възвишения. Те са малки, дълбоки само няколко десетки сантиметра и често са подредени по дъното на гората като водни архипелази. Със затоплянето на сезона и края на пролетните дъждове те губят вода поради изпаряване и пренасочване към корените на околните дървета и храсти. Повечето от тези басейни пресъхват до края на лятото. Това е съществена черта на пролетния басейн. Рибите не могат да оцелеят след пресъхването му, което означава, че ларвите на жаби, саламандри, всякакви насекоми и други животни, получават по-добър шанс да пораснат.
Двойка дървесни жаби се чифтосват в плитчините на пролетен басейн по време на годишната размножителна миграция в Мейн. Постоянният вечерен дъжд и повишаващите се температури карат множество от жаби и саламандри да се размразят и да напуснат зимните си дупки.
Яйцата на саламандър плуват близо до повърхността на пролетен басейн в Мейн. Подхранвани от дъждовна вода, сезонните езера са жизненоважни за горската екосистема.
Губим пейзажи и видове, когато не разбираме и не защитаваме всички части, които съставляват едно цяло. Тези езера със стотиците животи в техните затоплящи се, намаляващи води, може да изглеждат като кални локви за хората, които се разхождат в гората през пролетта и началото на лятото. Но тези невзрачни на вид басейни съдържат много от кинетичната енергия, скрита под повърхността. Това ми напомня за живота на китовете.
Как щяхме да разберем, че те се нуждаят от нашата защита, ако всичко, което виждахме, бяха вълните?
Тук, в най-северния ъгъл на североизтока, клин от ледник, висок 1,6 км, достига своя апогей преди около 20 000 години. Насочвайки се на изток, той оставя котловини, изваяни хребети, скали с размерите на товарни вагони и кухини от глина и морена. Тези гори носят спомена за този лед. Те изобилстват от потоци, блата и езера, всякакви сезонни басейни. Сякаш този отдавнашен лед ни е завещал дара вода.
ПРОЛЕТ
ЛЯТО
ЕСЕН
ЗИМА
Повечето пролетни басейни се напълват с вода и оживяват всяка пролет, само за да изсъхнат през лятото и да останат латентни през зимата. Този годишен цикъл гарантира, че временните люпилни остават свободни от риба, създавайки идеална среда за размножаване на земноводни. В Мейн дървесните жаби, петнистите саламандри и приказните скариди са видове, специално адаптирани да живеят в пролетни басейни - ключови водни местообитания и места за хранене на много от другите диви животни.
Тези басейни носят огромен прилив на живот в гората – с нейните влажни и сухи убежища, и всички незаменими части на една система. Връзката между дърветата и басейните е неразривно преплетена. Дърветата осигуряват сянка, за да предотвратят прекалено бързото изсъхване на басейните и пускат иглички, листа и клони във водата, богати пиршества за бактерии и насекоми като ларви на муха caddis които от своя страна стават храна за други. Птиците и прилепите, които се приютяват и гнездят в околните дървета, се хранят с насекоми, а когато възрастни и млади земноводни се осмеляват да излязат на сушата, много от тях засищат някой друг. От водата до сушата и във въздуха, всички, които живеят в тези гори, носят малко горски басейн в себе си.
Много животни, обитаващи тези басейни, могат да живеят добре и в други водни обекти, но някои са уникално адаптирани към тях, и в тях завършват жизнения си цикъл. Когато настъпи април и ледът започне да се топи, а дъждовете заливат земята, в езерата се излюпват безпанцерни рачета и плуват под стъкло от тънък пролетен лед. Тези ракообразни, дълги около 2,5 см, гребат водата с коремните си придатъци, които им позволяват да дишат и да събират храна, докато се движат във водата.
Безпанцерни рачета са еволюирали не само, за да очакват лятното пресушаване, но и да го изискват. Когато женската изхвърли оплодените яйца от торбичката си, те потъват на дъното, развиват се няколко дни и спират. Малките яйца с твърда черупка остават в калта на пресъхващия басейн, покрит със слоеве листа и други горски отпадъци. Те ще се излюпят и ще пораснат, когато дъждовете се завърнат, животът им ще бъде в синхрон със сезоните на басейна.
Но не всички яйца на безпанцерни рачета ще се излюпят на следващата година. Те могат да чакат 10 или 20 години, а някои изследователи предполагат, че вероятно могат да лежат в калта на басейн цял век.
В нощ на студен пролетен дъжд жабите се събуждат от дългото си състояние на покой. Те са прекарали зимата в плитки вдлъбнатини, под листа или в паднали дървета, лежащи на горския под. Хлъзгави от дъжда, те подскачат към басейните, някои от които може все още да са покрити с лед. Тези издръжливи животни могат да живеят чак на север до Арктическия кръг.
Водните лилии през лятото поникват в много басейни, осигурявайки сянка на други водни обитатели.
Петнист саламандър плува в плитчините на частично замръзнал пролетен басейн. Местните жители помагат на съществата да пресичат пътища и да оцелеят през първите топли и дъждовни нощи през пролетта.
Женски саламандър отлага яйцата си върху потопена клечка по време на пролетния сезон на чифтосване. Изключително срамежливото същество може да живее повече от двадесет години, предимно скрито в тъмни и влажни условия като горска шума, под камъни и в дупки.
Ято попови лъжички сред листа и паднали клони на дървета в пролетен басейн в началото на пролетта. Тези плувци се хранят с водорасли, бактерии и др., и могат да станат храна за други животни. Като възрастни, повечето жаби ще се върнат в родните си басейни, за да се размножат.
Когато температурите паднат, черният дроб на дървесните жаби освобождава прилив на глюкоза, която се присъединява към високите нива на урея в кръвта. Този коктейл наводнява тъканите, ограничавайки щетите от леда. Жабите буквално замръзват. И изглеждат досущ като мъртви.
Но сместа във вените им ги поддържа при капризите на ранната пролет. Те често са първите земноводни, които достигат до басейните за размножаване - могат да се размразят, да замръзнат и отново да се размразят. Мъжките горски жаби викат женските с груби, патешки гласове. Зовът предупреждава женските, че пролетният ритуал е започнал. Много гладни хищници, устояли на дългата зима, също се вслушват в какафонията. Този ритуал, пълен с крякане, пляскане и крясъци, докато мъжките се борят един с друг, за да хванат женските в хватка за чифтосване, е кратък. Женските изхвърлят яйцата си. Мъжките, притиснати към гърбовете им, изпускат облак сперма, за да ги оплодят.
Петнистите саламандри пристигат около средата на ритуала на чифтосване на жабите. Те прекарват почти целия си живот под повърхността на земята, под мъхове, листа и кора на дървета, в тунелите, оставени от отдавна мъртви корени, и в разлагащите се стволове на паднали дървета. За разлика от горската жаба, саламандърът зимува под границата на замръзване, често в дълбоките дупки, направени от късоопашати земеровки.
Ритуалът им на чифтосване се извършва под вода, мълчалив конгрес на множество, докато мъжките поставят своите бели сперматофори, пирамидални пакетчета сперма, върху лист или клонка на дъното на басейна. Женска минава над тях, обгръщайки един в клоаката си за оплождане. Техните яйчни отлагания, прикрепени към пръчици и стъбла, са с бъбрековидна форма, гладки и полупрозрачни, обвити във външен слой от твърдо желе.
Докато ларвите на саламандъра растат, те се хранят с насекоми, малки ракообразни и попови лъжички на горска жаба, както и едни с други. Поповите лъжички се хранят с яйца на земноводни и мърша, но диетата им е съставена предимно от водораслен и бактериален филм, който изстъргват от повърхностите на растенията и други остатъци от басейна. Всеки яде или е изяден и повечето, но не всички, се състезават с лятното пресушаване.
Почти всички зрели дървесни жаби и петнисти саламандри се стремят да се върнат в родните си басейни, за да се размножават, но няколко от младите са пилигрими. Всяка година някои от тях ще метаморфозират, ще излязат от басейните си и ще си тръгнат, носейки своите генетични инфузии до по-далечни езера в гората.
Пролетните басейни продължават да бъдат пренебрегвани. Техните най-добри защитници са биолозите, които ги изучават, и хората в градовете и селата, готови да ги защитят от развитие. Нарастващият трафик в североизточната част извежда местните жители през нощта при първите пролетни дъждове, за да помогнат на земноводните да пресичат натоварените пътища, за да достигнат техните родни басейни. Да пренасяш саламандър или горска жаба в чаша през студена нощ е като да държиш жива ледена висулка.
Петниста блатна костенурка.
Рядко водно конче Williamsonia lintneri.
Синьопетниста амбистома.
Северноамериканска улулица.
Някои хора се залавят да картографират басейните, като проверяват за видове и водят подробни бележки за околните пейзажи. Тези, които вършат тази работа, знаят, че да спасиш басейн, без да защитиш останалите части на системата, означава да спасиш много малко.
Моите съседи и аз се учим от усилия като тези. Заедно тръгваме към гората в дъждовете през април с фенерчета и челници, за да поздравим жабите и саламандрите, които бавно си проправят път през тъмнината към басейните, откъдето е започнало всичко за тях. Това е празник на живота, на това какво означава да си жив, да споделяш мястото, на което живееш с видове, различни от нашия.
Дървесните жаби и много от другите видове, които зависят от пролетните басейни, за да оцелеят, прекарват по-голямата част от живота си в тези планински, ледникови гори в Мейн.
Изглед от въздуха показва голям пролетен басейн и околния пейзаж в Аурора, Мейн. Щатът има повече залесена площ - почти 90% от земята - от всеки друг щат в страната.
Фотографът Тристан Спински живее в Мейн. Това е дебютът му в National Geographic.
От къщата си в крайбрежния Мейн Сюзън Хенд Шетърли пише за дивата природа и дивите земи за Maine Times, Audubon magazine и други. Тя е автор на книгите Settled in the Wild, Seaweed Chronicles и Notes on the Landscape of Home, наградена от New England Society.