Какво представляват ураганите? Науката зад свръхзаредените бури

Ураганите комбинират силни ветрове и проливни дъждове, за да създадат едни от най-мощните бури на Земята. Когато тези бури са близо до сушата, вятърът може да причини опустошителни щети, дори да породи торнадо. Но по-голямата опасност е дъждът, който може да причини катастрофални и често смъртоносни наводнения.

Тези бури получават енергия от топла вода, а ветровете ѝ се въртят в характерно кръгово движение. Тропическите бури се образуват, когато ветровете надхвърлят 63 км/ч, и се считат за урагани, когато ветровете надхвърлят 120 км/ч. Ураганите се класифицират по категории по скалата на Сафир-Симпсън.

Един и същ вид буря има различни имена в зависимост от региона на света: „ураганите“ се развиват над Северния Атлантик, Централния Северен Пасифик и Източния Северен Пасифик, „циклоните“ се образуват над Южния Пасифик и Индийския океан, а „тайфуните“ се развиват в Северозападния Пасифик.

Но как се образуват ураганите? И могат ли проследяването и подготовката действително да помогнат за смекчаване на щетите от бурите? Ето какво трябва да знаете за ураганите.

Преди векове европейските изследователи научили местната карибска дума hurakan, означаваща зли духове и богове на времето, за да опишат бурите, които блъскали корабите им в Карибите.

Сезонът на ураганите в Атлантическия океан достига пик от средата на август до края на октомври със средно пет до шест урагана годишно. Докато циклоните в северната част на Индийския океан обикновено се образуват между април и декември, с пикова бурна активност около май и ноември.

Ураганите започват като тропически смущения в топли океански води с повърхностни температури най-малко 26,6°С. Тези системи с ниско налягане се захранват от енергия от топли морета.

Буря със скорост на вятъра от 61 км/ч или по-малко се класифицира като тропическа депресия. Тя става тропическа буря – и получава име, според конвенциите, определени от Световната метеорологична организация – когато постоянната скорост на вятъра надхвърли 63 км/ч.

Тези бури са огромни топлинни двигатели, които доставят енергия в потресаващ мащаб. Те извличат топлина от топъл, влажен океански въздух и я освобождават чрез кондензация на водни пари при гръмотевични бури.

Тези бури се въртят около център с ниско налягане, известен като “окото”. Потъващият въздух прави тази област с ширина от 30 до 65 км известна със спокойствието си. Но окото е заобиколено от кръгла „стена на окото“, която съдържа най-силните ветрове и дъжд на бурята.

Ураганите носят разрушения на брега по много различни начини. Когато ураганът достигне сушата, той често предизвиква опустошителна щормова вълна - океанска вода, изтласкана към брега от вятъра - която може да достигне 6 метра височина и да се премести на няколко километра навътре в сушата.

Видео: Hurricanes 101 / Ураганите са масивни бури със смъртоносна сила. Разберете как се образуват и какво се прави, за да се предвиди по-добре тяхното въздействие.

Щормовите вълни и наводненията са двата най-опасни аспекта на ураганите, като те представляват три четвърти от смъртните случаи от атлантическите тропически циклони, според проучване от 2014 г. Една трета от 1200-те смъртни случая от урагана Катрина, който достигна брега на Луизиана през 2005 г., са причинени от удавяне. Катрина е и най-скъпоструващият ураган в историята, с щети на обща стойност 125 милиарда долара.

Силните ветрове на урагана са разрушителни и могат да предизвикат торнада. Проливните дъждове причиняват допълнителни щети чрез крайбрежни наводнения и свлачища, които могат да се случат на много километри навътре в сушата.

Въпреки че в Атлантическия океан са се образували изключително мощни бури, най-мощните тропически циклони, регистрирани досега, са се образували в Тихия океан, което дава на бурите повече пространство за развитие, преди да достигнат сушата. Ураганът Патриша, който се образува в източната част на Тихия океан край Гватемала през 2015 г., имаше най-силните регистрирани ветрове – 346 км/ч. Най-силната атлантическа буря беше Уилма през 2005 г. с ветрове от 294 км/ч.

Най-добрата защита срещу ураган е точната прогноза, която дава време на хората да се евакуират.

Изменението на климата може да е причина за по-чести и по-интензивни екстремни метеорологични условия, включително урагани. Сезонът на ураганите през 2018 г. беше един от най-активните в историята, с 22 големи урагана в Северното полукълбо за по-малко от три месеца, а през 2017 г. също така се наблюдаваха сериозно опустошителни атлантически бури. През 2020 г. имаше 30 именувани бури, като 14 се развиха в урагани, а седем в големи урагани. Докато редица фактори определят силата и въздействието на урагана, по-топлите температури на определени места играят важна роля. В Атлантическия океан затоплянето в Арктика може да измести бъдещите урагани по-на запад, което прави достигането им до сушата на САЩ по-вероятно.

Ураганът Харви, който донесе рекордните 131,5 см дъжд в Югоизточен Тексас през 2017 г., беше подхранван от повърхностните води в Мексиканския залив, които са се затоплили през последните три десетилетия. По-топлата атмосфера може също да осигури повече водни пари за образуване на дъжд, тъй като изпарението се увеличава и топлият въздух задържа повече пари от студения.

Видео: Редки кадри от някои от най-тежките природни бедствия в света.

Покачващите се температури могат също да забавят тропическите циклони, което може да бъде проблем, ако тяхното разпространение над сушата се удължи, потенциално увеличавайки бурните вълни, валежите и излагането на силни ветрове.

Потенциалните тенденции правят по-важно от всякога да бъдем подготвени за предстоящите бури и да се справим с коренните причини за изменението на климата, казват учените.