Какво представлява юрският период и защо е приключил?

Юрският период е геоложки период, който продължил от преди около 201,3 милиона години до 145 милиона години и представлява средната част на мезозойската ера.

Кръстен е на варовиковите скали в планините Юра, датиращи оттогава, открити от немския геолог Александър фон Хумболт. Въз основа на тази находка, френският учен Александър Броняр по-късно въвежда термина „юрски период“.

Има три юрски епохи: ранен, среден и късен. Като цяло, юрският период ни дава особено добре запазен фосилен запис на праисторически живот, който включва тероподни динозаври, за които учените смятат, че са еволюирали, за да се превърнат в птици.

Благодарение на този богат запис знаем, че юрският период е бил ерата на динозаврите, бродещи по тропическа Земя, пълна с папрати, цъфтящи растения и иглолистни дървета. Това е било и време, когато морски чудовища, акули и кървавочервен планктон са изпълвали вътрешните морета, родени от разпадащи се земни маси. Ето как всъщност е изглеждал юрският период.

В началото на юрския период разпадането на суперконтинента Пангея продължило и се ускорило. Лавразия в Северното полукълбо, се разделила на Северна Америка и Евразия. Гондвана в Южното полукълбо, започнала да се разпада до средната юра.

Източната част – Антарктида, Мадагаскар, Индия и Австралия – се отдели от западната половина, Африка и Южна Америка. Нови океани залели пространствата между тях. Издигнали се планини върху континентите и на морското дъно, повишавайки нивата на моретата.

Цялата тази вода придала на предишния горещ и сух климат влажно субтропично усещане. Сухите пустини бавно придобили по-зелен оттенък. Подобни на палми Цикасоцветни (Cycad) растения изобилствали, както и иглолистни дървета като араукария и борове.

Гинко (Ginkgo) покривало средните до високи северни ширини, а Podocarpus, вид иглолистно дърво, е бил особено успешен на юг от Екватора. Имало и дървесни папрати.

Океаните, особено новообразуваните плитки вътрешни морета, гъмжали от разнообразен и изобилен живот. Върха на хранителната верига се заемал от плезиозаврите с дълги вратове и гребловидни перки, гигантските морски крокодили, акулите и скатовете. Рибоподобните ихтиозаври, главоногите, подобни на калмари, и амонитите със спираловидни черупки също били в изобилие.

В топлите води растели коралови рифове, а гъби, охлюви и мекотели процъфтявали. Микроскопичният, свободно плаващ планктон се размножавал и може би е оцветявал части от океана в червено.

На сушата динозаврите оставяли своя голям отпечатък – буквално. Растителноядният завропод брахиозавър е достигал височина до 16 метра, дължина около 26 метра и е тежал повече от 80 тона.

Диплодокът, друг завропод, е бил дълъг 27 метра. Огромният размер на тези динозаври може да е възпирал атаката на алозавъра, голям, месояден динозавър, който е ходел на два мощни крака.

Но алозавърът и други бързоноги хищници, като целурозаврите, сигурно са имали епизодични успехи. Друга плячка са били бронираните стегозаври.

Най-ранната известна птица, археоптерикс, се издигнала в небето в края на юра, най-вероятно еволюирайки от ранен целурозавър. Археоптериксът е трябвало да се конкурира за пространство във въздуха с птерозаври, летящи влечуги, които кръжали в небето от края на триаския период. Междувременно, насекоми като цикади и бръмбари били повсеместни.

Много от най-ранните бозайници на Земята се мотаели в краката на динозаврите - без да знаят, че техният вид ще започне да доминира на Земята, след като нептичите динозаври бъдат унищожени по време на масовото изчезване на видове в края на периода креда.