• от 
Гара Бов, България - 25 декември 2019 г. Деца момчета обикалят къщите на село Бов и пеят коледни песни, в които пожелават на хората от селото здраве, богатство и щастие.
© Илюстрация: IStockМалките деца ходят през деня по къщите, като носят своите тояжки коледарки, а стопаните ги даряват с орехи, сланина и кървавица, със специално приготвени кравайчета и по някоя паричка.
Възрастните коледари се организират на групи по десетина души. Всяка група има водач, наричан станеник или четник и определя трохобер – този, който кой ще събира даровете. Носачите на блажните подаръци пък са мачки, котки.
Статеникът се избира преди Коледа, като той трябва да е опитен и да знае всички благословия – повече от 80. С празнична премяна, коледарите обикалят всички къщи в селището, като пеят песни за всички членове на всяко семейство – стари и млади, моми и ергени, земеделци и животновъди.
В песните се хвали домакинът на къщата, пожелава се плодородие в полето и приплод по добитъка.
На стопанина овчар се пеят песни за Нойко овчар, момците възхваляват с песента за Пейо юнак, който гони сур елена, а на момите изпяват песен, в която се говори за състезанието по красота между мома и слънце, в което момата побеждава Слънцето.
След изпяването на песните благословии за всички членове на семейството стопанинът на къщата взема хляба благословник и го подава на четника, който, като си сваля калпака, поема хляба и започва да слави.
След изпълнението на славата коледарите потеглят за друга къща. Ако се случи коледарите да не са посрещнати добре, те си отмъщават, като задигат някоя кокошка или отнасят портата (външната врата) на реката или до някоя по-далечна чешма в селото.
Коледарската благословия е вербална магия, която в най-голяма степен носи идеята за посветителния характер на ергенското коледуване, чрез което момците преминават в нов социален статус и демонстрират годността си за встъпване в брак. “Ерген, който не е коледувал, не може да се ожени”, гласи народната поговорка.
На следващия ден коледарите се събират отново, за да разпределят помежду си краваите, като всеки взима кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, за нейния кравай се разиграва търг. Печели този, който даде най-много пари. Останалите продукти се занасят в училището или в църквата.