Български традиции: Рождество Христово (Божич) и коледуването

В полунощ по къщите тръгват групите на ергените коледари. Преди да потеглят те се събират в къщата на своя водач.

Възрастните коледари се организират на групи по десетина души. Всяка група има водач, наричан станеник, воевода, четник, коледарски цар или чауш ,и определя трохобер – този, който кой ще събира даровете. Носачите на блажните подаръци пък са мачки, котки.

Статеникът се избира преди Коледа. Той трябва да е по-възрастен мъж, който знае всички коледни песни и благословия (повече от 80), и обучава момците в коледуването. Ако селището е голямо, коледарите се разпределят в отделни дружини. Всички коледари са облечени в празнични премени, на калпаците им са забодени коледарски китки, украсени с пуканки или бучки захар. В ръцете си всеки от тях носи шарена тояга от леска или дрян. Началото на тяхната обиколка се оповестява с гърмеж на пушка. Коледарите обикалят всички къщи в селището, като пеят песни за всички членове на всяко семейство – стари и млади, моми и ергени, земеделци и животновъди.

В песните се хвали домакинът на къщата, пожелава се плодородие в полето и приплод по добитъка.

На стопанина овчар се пеят песни за Нойко овчар, момците възхваляват с песента за Пейо юнак, който гони сур елена, а на момите изпяват песен, в която се говори за състезанието по красота между мома и слънце, в което момата побеждава Слънцето.

След изпяването на песните благословии за всички членове на семейството, стопанинът на къщата взема хляба благословник и го подава на четника, който, като си сваля калпака, поема хляба и започва да слави.

Когато приключат с изпълнението на славата, коледарите потеглят за друга къща. Ако се случи коледарите да не са посрещнати добре, те си отмъщават, като задигат някоя кокошка или отнасят портата (външната врата) на реката или до някоя по-далечна чешма в селото.

Коледарската благословия е вербална магия, която в най-голяма степен носи идеята за посветителния характер на ергенското коледуване, чрез което момците преминават в нов социален статус и демонстрират годността си за встъпване в брак.

На следващия ден коледарите се събират отново, за да разпределят помежду си краваите, като всеки взима кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, за нейния кравай се разиграва търг. Печели този, който даде най-много пари. Останалите продукти се занасят в училището или в църквата.

Чрез участието си коледуването и следващите ергенски новогодишни обичаи - сурвакане, риенен на оборите и и къпане на Водици и Ивановден - момците показват, че не са вече юноши, а пораснали и годни за женитба. "Ерген, който не е коледувал, не може да се ожени", гласи народната поговорка.