Какво опаковат експертите по подготовка за бедствия в своите раници за оцеляване

Ураганите, наводненията, горещите вълни и горските пожари стават все по-чести и по-тежки с продължаващото затопляне на планетата. Светът вече е свидетел на безпрецедентни разрушения, причинени от тези събития. Първите шест месеца на 2025 г. се превърнаха в най-скъпата първа половина на година в историята на САЩ по отношение на големи бедствия, с нанесени щети от 101 милиарда долара.

Учените, които изследват екстремните метеорологични условия, очакват този риск да продължи да расте, което означава, че все повече хора ще бъдат изложени на опасност. Проучване, публикувано в Nature през май миналата година, изчислява, че вероятността човек да се сблъска с подобни климатични опасности се е удвоила от 1960 г. насам.

Множество изследвания показват, че добрата подготовка може буквално да спаси живот.

И моментът да започнете да се подготвяте е сега. Предстоящото горещо и влажно лятно време увеличава вероятността от определени природни бедствия. За да научим какво правят експертите в личния си живот, за да са готови, разговаряхме с Бенджамин Хофбауер, изследовател на климатичната адаптация в Университета в Хамбург (Германия), и Никол Ерет, експерт по климатично здраве и политики от Университета на Вашингтон.

Интервютата са редактирани за яснота и дължина.

Защо е важно да сте подготвени предварително за екстремни метеорологични условия и природни бедствия?

Хофбауер: Съществува пряка причинно-следствена връзка между изменението на климата и зачестяването на метеорологичните събития, които водят до бедствия. Бури, горещи вълни, суши, които могат да прераснат в горски пожари… Всичко това не винаги, но в повечето случаи, е резултат от климатичните промени: те правят подобни събития по-вероятни и по-интензивни. Всеки може да види, ако погледне последното десетилетие, че стана обичайно да преживяваме толкова много урагани и наводнения. Това е безпрецедентно и продължава да бъде такова.

Ерет: Много по-лесно е да обмислите какво бихте направили, ако нещо се случи днес, докато сте спокойни и не сте в разгара на самата криза. В подготовката за бедствия често казваме: „Не самият план е важен, а процесът на планиране.“ Самото обмисляне и споделяне на плана с членовете на семейството вече е огромна стъпка към готовност.

Как прилагате подготовката за извънредни ситуации в ежедневието си?

Ерет: Тя е вплетена в ежедневните ми навици. Например винаги имам допълнителна вода в колата и у дома и я подменям редовно. Бутилираната вода има срок на годност, който изтича, защото пластмасата може да отделя вещества във водата. Затова веднъж годишно сменяме големи опаковки вода, вместо да държим едни и същи бутилки години наред.

Винаги държа резервоара на колата пълен. Гледам да имам малко пари в брой у дома и в портфейла си. Предпочитам да разчитам на запасите, които знам, че са свежи и под ръка. Често хората купуват аварийни комплекти, хвърлят ги в дъното на шкафа и когато им потрябват нищо не работи, всичко е с изтекъл срок или дори не помнят къде са ги сложили. Аз поддържам всичко и го държа на видно място.

Освен това имам засилена осведоменост за рисковете. Например, когато съм по бреговете на Орегон и има предупреждения за цунами, винаги знам дали се намирам в опасната зона и къде е най-близкият маршрут за евакуация. Това е въпрос на нагласа, да наблюдаваш какво се случва около теб и да си изграждаш капацитет за реакция, за да си подготвен, ако се случи нещо неочаквано.

Хофбауер: Прекарах известно време във Флорида, район с висок риск от урагани. Там имахме готов комплект според контролния списък на FEMA: трайни храни, кибрит във водоустойчив контейнер, радио, зарядно за телефон, котешка храна в нашия случай… Онлайн има много ресурси, които дават насоки как да проигравате различни сценарии и да мислите: „Ако избухне пожар, какво правим?“ Как да обсъждате това със семейството си. Самият разговор променя начина, по който възприемате управлението на извънредни ситуации и намалява страха.

Започнах да мисля за тези теми много повече покрай работата си, не само като изследовател, но и като човек: какво означават те за мен, за връзката ми с общността. Кои са хората около мен? Да бъда внимателен към съседите си, да изграждам общност и да използвам натрупаното знание така, че взаимно да си помагаме по време на бедствия.

Какво държите винаги подготвено, готово да грабнете при спешност?

Ерет: Ако живеете в район с риск от евакуация, като зони с урагани или горски пожари, е много важно да имате подготвена раница за оцеляване (go bag), която да вземете за секунди. Тя може да съдържа лекарствата от списъка ви, копия на важните документи и други неща, които се поставят бързо в колата. Така няма да тичате панически, опитвайки се да намерите всичко, докато тече евакуация.

В семейството ми поддържаме и запас от консервирани храни, който въртим… лагера печка, която използваме за къмпинг, но може да служи и при бедствие. В колата имам аптечка, както и комплект за извънредни случаи: фенерче, кабели за запалване, аварийно термоодеяло, вода, филтрираща сламка за пречистване на вода, йодни таблетки за дезинфекция на вода.

Хофбауер: Тук, в Германия, е разумно през зимата да имате начин да се стоплите, ако енергийната мрежа се повреди. През последните седмици имахме продължителни минусови температури… така че според мястото, на което живеете, е важно да обмислите какви нужди биха възникнали конкретно там.

Откъде да започне човек, който иска да бъде по-подготвен?

Ерет: Да си направите списък е по-лесно, отколкото да се опитате да купите всичко наведнъж. Можете да използвате онлайн ръководства или видеа и да подхождате постепенно: една седмица купувате няколко консерви, следващата вода, после материали за аптечката… Не е нужно да става от раз.

Хофбауер: Помага да си представите реални сценарии. Да се запитате: „Какво се случва, ако останем без ток за няколко дни?“ Самото осъзнаване и проиграване на подобни ситуации намалява чувството на претоварване. Седнете с партньора си и обсъдете: „Чувам прогноза за силен дъжд, какво правим, ако мазето се наводни?“

Добре е да мислите и за съседите си и хората около вас, защото не става въпрос само за физическото въздействие, но и за психологическата тежест на риска, че е възможно да загубите всичко. Тези емоции се овладяват много по-добре, когато общността действа като едно цяло.

Ключов момент, особено при нарастващата интензивност на екстремното време, е хората да поемат по-голяма лична отговорност, защото агенциите, от които традиционно очакваме помощ, често нямат капацитет да реагират на всички едновременно. Индивидуалната подготовка има значение. А изграждането на общност… това е още по-важно. То прави ситуацията по-реална, конкретна и управляема, а не нещо, което „се надяваме да не се случи“.