Какво наистина се е случило с Александрийската библиотека?

С пламъците, които обхванали Александрийската библиотека, най-великото хранилище на човешко знание в древния свят изчезнало.

Но кой запалил искрата? Това е един от най-горещите въпроси в историята и с основание. Библиотеката е била сред най-важните институции за образование и култура в древността.

Въпреки че е била гордостта на древния свят, прочутата египетска библиотека горяла неведнъж, а през 48 г. пр.н.е. се оказала в центъра на гражданска война.

Наистина ли Юлий Цезар е изгорил Великата Александрийска библиотека? Или ислямски учени? Или самият покровител на библиотеката? Ето какво знаят историците за нейното унищожение.

Въпреки че се е намирала в Египет, библиотеката всъщност е била крепост на древногръцката култура. Построена в храм, известен като Мусейон (Mouseion) или Храм на музите, музеят, неговите читални и градини вече не съществуват. Но съвременни описания възхваляват архитектурата и съдържанието им – всичко това е било отражение на гръцката цивилизация, благодарение на три века управление на династията на Птолемеите в Египет.

Не е напълно ясно дали библиотеката е била идея на Птолемей I Сотер – първия фараон от династията на Птолемеите, който поема властта през 323 г. пр.н.е., или на неговия съветник Димитрий Фалеронски. Птолемей е бил македонски грък по произход и по време на управлението си превръща Египет в мека на гръцката култура. Той имал големи амбиции за град Александрия,помага да бъде изграден на средиземноморското крайбрежие на Египет и го прави столица през 305 г. пр.н.е., пише историкът Ги дьо ла Бедоайер Гай де ла Бедойер в The Fall of Egypt and the Rise of Rome: A History of the Ptolemies. В крайна сметка, пише той, великата столица на Птолемей „служела като входна точка във всяко отношение – за литература, изкуство и философия, както и за търговия“.

Около 295 г. пр.н.е. Птолемей възлага на Деметрий задачата да създаде най-голямата колекция от писмени произведения в света, ход, който поставя Александрия на картата и превръща Египет във важен гръцки културен център.

Птолемей I обаче не доживява да види библиотеката, той умира през 283 г. пр.н.е. Историците са единодушни, че тя отваря врати по време на управлението на неговия син и наследник, Птолемей II Филаделф, между 284 и 246 г. пр.н.е. До този момент Птолемеевата династия вече била вложила огромни ресурси в проекта и в разширяването на Александрия. Пратениците на фараона обикаляли света в търсене на писмени произведения, придобивайки или копирайки съкровища като библиотеката на Аристотел и оригинални пиеси от Есхил, Еврипид и Софокъл.

Макар че е най-известна с това, че съдържа цялата древногръцка литература, библиотеката включвала и произведения от други културни центрове като Сирия, Персия и Индия. И впечатлявала посетителите не само с стотици хиляди папирусни свитъци, но и с архитектурата си.

Библиотеката била известна в целия свят като хранилище на знание. Подобно на съвременен университет, тя привличала учени, изкушени от богатите ѝ колекции и стремящи се да развиват познанията си в областта на науката, математиката и изкуствата. Била толкова голяма, че се разраснала до сестринска институция, Серапеум, в друг храм наблизо. Но около 145 г. пр.н.е. Птолемей VIII изгонва всички чуждестранни учени като част от борба за наследство.

Съвременните учени знаят „разочароващо малко“ за библиотеката и нейните учени, отбелязва Бедоайер. Въпреки това, пише той, тя оказала огромно влияние върху тогавашния свят. „Може би най-големият ѝ принос към историята на знанието е, че изобщо е съществувала“, отбелязва той, наричайки библиотеката „най-големия дар на Птолемеите към древния свят“.

Социалното напрежение в Египет може да е допринесло за краха на библиотеката. През 48 г. пр.н.е. поне част от нея става жертва на гражданска война. Тогава римският генерал Юлий Цезар и хората му пристигат в Александрия, за да защитят съюзничката му Клеопатра във войната срещу нейния брат Птолемей XIV. В опит да блокират флота на Птолемей, римляните подпалват корабите и пристанищата на Александрия.

Огънят се разпространява и достига Мусейон. Историческите източници не са единодушни относно мащаба на щетите; някои ранни историци като Плутарх твърдят, че цялата библиотека е изгоряла, докато философът Сенека Млади цитира вече изгубено произведение, според което са унищожени 40 000 свитъка.

По-късни източници споменават Мусейон, което показва, че храмът все още се е използвал и учените продължавали да работят с колекции, които щаха да са изгорели, ако библиотеката била унищожена напълно.

Други учени сматат, че останките от библиотеката и свързаните с нея учени преживяват бавен упадък, както и самата Александрия.

С течение на времето Александрийската библиотека „постепенно запада по-скоро поради пренебрежение“, пише библиотекарят и куратор Себастиан Модроу в Libraries, Archives and Museums. Някога център на гръцкото знание, Александрия вече е под римско управление, а римските лидери изглежда до голяма степен игнорират библиотеката, отбелязва историкът Рой Маклеод в The Library of Alexandria: Centre of Learning in the Ancient World. „Знаем твърде малко за библиотеката (или каквото е останало от нея) през римския имперски период.“

Библиотеката може да е изчезнала, но има доказателства, че нейната сестринска институция, Серапеумът, е оцеляла, само за да изгори на два пъти.

С разпространението на християнството в Рим, християнски владетели като Теодосий I и християнският патриарх на Александрия започват да се борят с това, което възприемат като езическо идолопоклонство. През 391 г. група учени от Серапеума, разгневени от римската атака срещу техните богове и музи, нападат християни в Александрия. В отговор християните опустошават и разрушават Серапеума.

Палежите, или обвиненията за тях, продължават да играят роля в падението на библиотеката. През 642 г. арабски сили, водени от Амр ибн ал Ас, превземат Александрия по време на завоеванието на Египет от ислямския Рашидунски халифат. Според запазен текст от XIII век, арабските нашественици били инструктирани от халиф Умар да унищожат великата библиотека, като използват книгите ѝ за подпалки, с които да затоплят водата за баните си по време на последвалата окупация.

Но съвременните историци смятат, че това е мит, вероятно създаден и разпространен от средновековни християни, предубедени към исляма и неговите учения. „Интелектуалната толерантност е отличителна черта на средновековната ислямска цивилизация“, пише историкът Асма Афсарудин в The American Journal of Economics and Sociology. В противовес на популярния мит, Афсарудин отбелязва, че мюсюлманите от онзи период са били изключително отворени към знанието от други култури.

В продължение на години, пише класическият историк Роджър С. Багнал в Proceedings of the American Philosophical Society, се водят спорове кой е унищожил библиотеката и защо. „Това е мистерия с множество заподозрени“, пише той, като отбелязва, че „страстите по този въпрос все още са силни“. Някои учени обвиняват християнските учители от 391 г., че са унищожили останките от класическото знание, докато други приписват окончателното унищожение на библиотеката на ислямския халифат и предполагаемото му отхвърляне на немюсюлманското знание.

В крайна сметка дори спомените за Мусейон избледнели. Днес Александрийската библиотека остава едно от най-оплакваните чудеса в историята – и продължава да предизвиква съжаление за безвъзвратната загуба на толкова много древно знание.