Какво мислят делфините и китовете един за друг? Учените имат нови доказателства

Докато гърбатите китове се реят на повърхността точно до бреговете на Австралия, малки пръски напред показват, че не са сами. Няколко афали се носят в предната част на групата.

Тази сцена, заснета от crittercam (система от камери, разработена от National Geographic), прикрепена към един от китовете, е само пример за взаимодействие между беззъби китове и делфини в дивата природа – и това може да е много по-често срещано, отколкото учените са предполагали.

След анализ на видеоклипове и снимки на 199 случая на взаимодействие между китове и делфини между 19 вида по света, изследователите откриват, че една четвърт от всички срещи между китове и делфини биха могли да бъдат „възможно положително взаимодействие“, според проучване, публикувано в Discover Animals. Не е ясно точно доколко животните са наясно едно с друго или дали това са признаци на игривост.

Екипът преглежда социалните медии за изображения на контакт между двата китоподобни вида в океаните по света, както и два видеоклипа, заснети от камерите за наблюдение на животните.

В 80% от срещите делфините са плували близо до главите на китовете, което предполага взаимно разбиране или дори, че делфините може би се опитват да привлекат вниманието им, казва Олаф Мейнек, съавтор на изследването, който ръководи програмата за китове и климат в Университета “Грифит” в Куинсланд, Австралия. В няколко примера делфините сякаш се търкат или докосват кита целенасочено.

Близостта на животните „би показала, че те търсят или директен контакт, или поне визуален контакт“, казва той.

Има чести наблюдения как делфините се забавляват около китовете, но подобно поведение „исторически е било разглеждано като игра на делфините с това голямо нещо в океана“, казва Тиа Тейлър, директор на Sussex Dolphin Project в Съсекс в Англия, която не е участвала в проучването, „но няма много записи на взаимодействието и играта на китовете“.

Когато Мейнек и колегите му анализират внимателно кадрите, те осъзнават, че някои китове сякаш реагират.

Въз основа на документираното поведение, някои видове китове изглежда отвръщат на приятелските действия на делфините повече от други. Гърбатите китове по-специално – за които се смята, че имат афинитет към други видове - понякога те се намесват, когато косатките атакуват китове, тюлени и дори риби луна – са били по-дружески настроени.

От всички документирани срещи с гърбати китове, „поне една трета от взаимодействията класифицирахме като положителни, като гърбатите китове всъщност са се стремили да плуват към делфините“, казва Мейнек.

Гърбатите китове са се претъркулвали от едната страна на другата и са показвали коремите си, което често се свързва със социализиране или ухажване, както и са протягали гръдните си перки към делфините. Междувременно сивите китове са се претъркулвали, което се наблюдава по време на ухажване, както и когато тези любопитни животни се опитват да огледат по-добре туристическа лодка. Южните гладки китове са пляскали с гръдните си перки – което също е свързано с комуникацията и социалното взаимодействие.

В два озадачаващи случая гърбати китове са повдигнали афала на рострума си (лат.: rostrum – „клюн“, „муцуна). Тейлър не е знаел какво да мисли за това, но не го е възприел по-скоро като агресивно действие. „Обикновено това са по-енергични движения като пляскане с опашка или глава.“

Контактът между китоподобните не винаги е положителен. В Англия изследователи са регистрирали делфини, които убиват морски свине, преди да изоставят трупа - учените не знаят защо, но тъй като не ядат месото, може би е просто забавление. „Това е малко по-тъмната страна на това, което може да е игра“, казва тя.

Някои видове, документирани от проучването, са били по-малко впечатлени от делфините, отколкото приветливите гърбати китове - финвалите, сините и бискайските китове не са показали почти никаква реакция.

Освен че е забавна, играта е важна за когнитивното и социалното развитие. „Делфините са силно зависими от социалните си мрежи за търсене на храна, лов и размножаване“, казва Тейлър. „Точно както при хората, играта е фантастичен начин за укрепване на социалните им връзки.“

Разбирането дали различните видове се търсят взаимно за игра помага на експертите да разберат по-добре тяхното разпространение, което би могло да подкрепи усилията за опазване и да засили обществената подкрепа на мерки за защита.

Това е стратегия, която е сработила в миналото. Преди 1970 г. повечето хора не са имали представа, че китовете могат да пеят. Но когато морски биолог издава албум с тези завладяващи мелодии и хората чуват песен на китове за първи път, те започват да се чувстват свързани с тези огромни бозайници. „Разбирането, че китоподобните пеят, точно както ние, може да вдъхнови подобна емоционална връзка“, казва Тейлър.