Какво е Сонгкран? Културното значение на прочутия воден фестивал в Тайланд

Всеки април настъпването на традиционната тайландска Нова година, известна като Сонгкран, превръща страната в огромен воден празник. Хората излизат по улиците, въоръжени с водни пистолети, кофи и каквото още могат да напълнят с вода, за да отпразнуват новото начало.

Подобни новогодишни фестивали с вода съществуват и в други южноазиатски страни , сред които Камбоджа, Китай, Лаос, Непал и други. Но именно Сонгкран в Тайланд е най-известният, тъй като там празникът има статут на национален.

Сонгкран обаче далеч не се изчерпва с водните битки. Дълбоко вкоренен в будистките представи за обновление и пречистване, празникът е възможност за духовно очистване, да се отмие миналото и да се привлече късмет за идната година.

Ето какво трябва да знаете за този празник и неговите диви, шумни и мокри ритуали.

Самото име на фестивала означава „астрологичен преход“ или „движение“ и произлиза от санскритска дума, свързана с преминаването на Слънцето през тайландския зодиак. В миналото датите са били изчислявани от кралски астролози. Днес празненствата обикновено започват на 13 април – деня, в който Слънцето навлиза в знака Овен според тайландската астрология – и продължават до 15 април, считан за официалното начало на новата година. Конкретните почивни дни обаче могат да се променят, тъй като се определят от тайландските власти.

Празникът е дълбоко вкоренен в будистките народни традиции, толкова силно, че днес Сонгкран е признат от ЮНЕСКО за част от световното нематериално културно наследство. Смята се, че фестивалът е вдъхновен от индуистки празници като Холи, а според учени през вековете той се е развил и като честване на оризовата реколта, която в Тайланд достига своя връх именно през април.

Сонгкран е бил официалното начало на тайландската Нова година до 1888 г., когато Сиам (днешен Тайланд) приема слънчев календар, подобен на Григорианския, използван в повечето страни по света. Според него новата година започва на 1 април. През 1939 г., в период на важни политически промени и утвърждаване на страната на международната сцена, Сиам се преименува на Тайланд. Година по-късно, през 1940 г., страната официално приема 1 януари за начало на календарната година.

Тези промени биха могли да заличат традиционното значение на Сонгкран, но това не се случва. Фестивалът се запазва и до днес е национален празник с предимно светски характер. Въпреки това той включва ритуали, които, по думите на религиозния историк Клеменс Карлсон, се намират „някъде между сценична пиеса, обществен театър, фестивал и религиозен ритуал или церемония“.

Въпреки че традициите на Сонгкран се различават в отделните региони, празникът обикновено започва на 13 април и продължава няколко дни. В центъра на честванията стои водата, възприемана като средство за пречистване и натрупване на духовни заслуги, както и като символичен път към успешна нова година. В деня преди началото на фестивала тайландците правят пролетно почистване на домовете си и на някои обществени пространства, с което „отмитата“ стара година отстъпва място на новата. На 13 април хората посещават будистки храмове. Там пречистването обхваща и самия Буда, като вярващите внимателно поръсват с вода статуите на Просветления.

(20 от най-красивите будистки храмове в света)

Някои принасят дарове и на божествата пазители на своя град или село, за да си осигурят благоволение през идната година. Монасите и възрастните хора също са обект на ритуално пречистване. Близки и последователи изливат ароматна вода върху ръцете им или измиват краката им в знак на уважение, почит и грижа. Предаността се изразява и чрез церемониални барабани и символи на жаби, които са смятани за благоприятни, тъй като крякането им се свързва с наближаването на дъжд, изключително важен за земя, зависима от мусоните.

Съвременната част на празника обаче принадлежи на купонджиите. Мнозина, облечени в ярки ризи, превръщат ритуалното обливане във воден екшън с мащабни улични битки. Местните търговци продават торби с вода и кофи с лед, а огромни тълпи се заливат една друга с кофи, бутилки и водни пистолети, гонейки се из улиците в опит да намокрят всеки срещнат. Празненствата включват паради, музикални фестивали и сергии с традиционна храна, включително печени жаби, поднасяни като почит към символа на Сонгкран. Днес фестивалът привлича и стотици хиляди туристи, генерирайки значителни приходи и международна популярност за Тайланд.

Съвременният облик на фестивала често е възхваляван заради икономическите ползи и глобалното внимание, което носи на Тайланд. В същото време обаче мащабът на празненствата поставя сериозно напрежение върху местната инфраструктура заради огромните количества отпадъци, включително разхода и загубата на вода.

Всяка година след водните битки следват мащабни акции по почистване, насочени към събирането на отпадъците и измиването на местни забележителности. По време на фестивала потреблението на вода рязко нараства – според Nation Thailand средният разход се увеличава с още около 100 000 кубически метра вода на ден само в Банкок. Това в миналото е довело до налагане на ограничения върху празненствата за Сонгкран в някои райони на Тайланд.

Сред другите притеснения са натискът върху доставките на гориво и рисковете, свързани с прекомерната употреба на алкохол по време на големите събития.

През последните години въпросът за наличността на вода все по-често хвърля сянка върху фестивала, тъй като Тайланд изпитва последиците от климатичните промени и засушаването. През 2024 г. тежката суша доведе до отмяна на празненствата на някои места, а през 2025 г. земетресение с магнитуд 7,7 наруши част от програмата.

През 2026 г. обаче Сонгкран ще се състои. „Искаме да сме пределно ясни: Сонгкран 2026 ще се проведе по план във всички региони на Тайланд“, заяви през март 2026 г. Тапани Киатфайбул, ръководител на Туристическата агенция на Тайланд. „Духът на фестивала и тайландското гостоприемство остават непроменени.“