Какво е „държава на тъмното небе“ и защо Нова Зеландия иска да стане такава?

Цивилизация • •

С водещи експерти от коренния народ маори, Нова Зеландия планира да намали светлинното замърсяване в безпрецедентен мащаб.

Млечният път се издига над плажа Кайкоура на Южния остров на Нова Зеландия. Нова Зеландия се стреми да се превърне в държава на тъмното небе - новатор...

Млечният път се издига над плажа Кайкоура на Южния остров на Нова Зеландия. Нова Зеландия се стреми да се превърне в държава на тъмното небе - новаторска цел за страна с такъв размер (площ: 268 021 кв. км).

© ALAMY STOCK PHOTO

В ясна нощ над езерото Текапо, район в сърцето на Южния остров на Нова Зеландия, небето е обсипано с безброй блестящи звезди. Светлинното замърсяване засяга 80% от земното кълбо, което прави тази звездна нощна гледка рядка. Но тя не е необичайна за тази островна държава с население 5 милиона души.

Всъщност, Нова Зеландия се стреми да получи статут на държава с тъмно небе от Международната асоциация за тъмно небе (IDSA), безпрецедентна цел за страна с размерите на Нова Зеландия. (IDSA е организация с нестопанска цел, базирана в САЩ, чиято цел е да се бори със светлинното замърсяване).

Инициативата е ръководена от маорите и е съчетана с повишаване на осведомеността относно екологичното и културно значение на опазването на тъмното небе.

„Нашият език, културни практики и вярвания произтичат от нашите наблюдения на нощното небе“, казва Ранги Матамуа, астроном и професор в Massey University, Нова Зеландия. Например, маорите използват мараматака (лунния календар), за да определят най-подходящото време и сезони за засаждане, прибиране на реколтата, лов и риболов.

Изключителното тъмно небе на Нова Зеландия е нещо повече от красива гледка за наблюдателите на звездите – то има незаличима културна стойност.

Морето и небето

Стотици години преди основаването на Рим, полинезийските предци на маорите пътували през Тихия океан в двукорпусни канута, наречени уака хуруа (waka hourua). Техните познания за нощното небе им помагали да се ориентират в огромната морска шир, без помощта на компаси или секстанти (уред за измерване на ъгъла между Слънцето или друга звезда и точка от хоризонта).

„Нашите традиции ни казват, че предците ни са пътували по различни причини“, казва Те Така Кийгън, заместник-декан маори в Университета в Уайкато. „Били сме в океана, за да ловим риба, да пътуваме, за да се срещаме с нашите роднини, и сме тръгвали към нови страни.“

Първо, казва той, отбелязването къде изгряват и залязват звездите е от съществено значение. Пътешествениците насочваха кануто си към звездите на хоризонта и когато те се издигат, моряците знаят как да се изравнят със звездите, които ще заемат мястото им. Ярки планети, като Юпитер и Венера, също помагали за ориентирането, както и Луната, която осветявала вълните.

Но те били нещо повече от помощни средства за навигация, казва Кийгън. „Формирате чувство на познатост, на родство със звездите - не си сам в океана, имаш всички тези приятели в небето, които те гледат отвисоко.“

Митологията на звездите

Запазването на нощното небе на Нова Зеландия е жизненоважно за опазването на видовете и биоразнообразието. Тъмното небе е от решаващо значение за нощните птици, като например малък пингвин (малките сини пингвини), които излизат на брега, за да подготвят гнездата си под прикритието на тъмнината, и прелетните птици, като пъстроопашатия крайбрежен бекас, които използват позициите на звездите, за да се ориентират в нощното небе. Тъмнината е от съществено значение и за насекомите, чиято намаляваща популация е свързана със светлинното замърсяване. Нощни животни като wētā вече са изложени на риск и изкуствената светлина може да намали тяхната активност. (Wētā е общо название на група от около 100 вида ендемични за Нова Зеландия насекоми, гигантски нелетящи щурци, някои видове от които са критично застрашени.)

Малките сиви пингвини (Eudyptula minor), чиято популация намалява поради човешкото присъствие и развитие на крайбрежието, разчитат на тъмното небе, за...

Малките сиви пингвини (Eudyptula minor), чиято популация намалява поради човешкото присъствие и развитие на крайбрежието, разчитат на тъмното небе, за да намерят брега и да гнездят.

© GETTY IMAGES

„Нощното небе е от съществено значение за баланса на екосистемите [на Нова Зеландия]“, казва маорът Олив Карена-Локайър, преподавател по астрономия в астрономическата обсерватория в Окланд (Stardome Observatory & Planetarium). „Това е свързано с всеки аспект от околната среда. Тъй като нощното небе се променя през годината, то се превръща в индикатор за различни природни процеси“, като цъфтежа на цветята.

Появата на звездния куп Matariki (Плеяди) през юни или юли предвещава настъпването на новата година за маорите. „Ние я празнуваме традиционно като събираме храна от различни части на околната среда – сладка вода, солена вода, градини, гора – и готвим тази храна в земята“, казва Матамуа. „Предлагаме тази храна на Matariki, когато изгрява на сутрешното небе, за да благодарим за всичко, което сме получили през годината и да се надяваме на обещанието за нов и проспериращ сезон.“

Луната, звездите и съзвездията са повлияли и на митологията на маорите. Както пишат авторите на изследване, разглеждащо астрономията на маори, „звездите са били възприемани като същества, свързани заедно като семейство“.

Държава на тъмното небе

Неопетненото нощно небе над езерото Текапо (Takapō in te reo Māori) е част от зоната от 2714 кв. км в Националния парк “Аораки и басейна Макензи”, определен от IDSA като Международен резерват за тъмно небе “Аораки-Макензи”, който е единият от едва 20-те в целия свят.

Около74% от нощното небе в Северния остров на Нова Зеландия и 93% в Южния остров се считат за „девствени или деградирали само близо до хоризонта“. Сега Нова Зеландия е на мисия да стане втората страна с тъмно небе след Ниуе (площ 261,5 кв. км), която беше сертифицирана като първата държава в света без светлинно замърсяване през 2020 г.

Налайини Дейвис, астроном от Нова Зеландия и член на борда на директорите на IDSA, казва, че тази цел е постижима, но ще са необходими поне три години, през които да се повиши осведомеността сред жителите, да се променят и прилагат местните светлинни наредби и да се разшири зоната на защитените зони.

Следващата стъпка е повишаване на осведомеността за светлинното замърсяване чрез образование, където астротуризмът заема водеща роля. Проектът Dark Sky е съсобственост на Ngāi Tahu - една от най-големите маорски общности (iwi) в Нова Зеландия. Туристическата компания повишава осведомеността за защитата на тъмното небе, включвайки традиционните астрономически знания на маорите.

„Да гледаш към небето и да се свързваш с него е в сърцето на човечеството. Това е една от най-ранните дейности, извършвани от всяка една култура на планетата, и нощното небе е неразривно свързано с това кои сме ние като хора“, казва Матамуа. „Когато започнем да прекъсваме тази връзка, ние променяме кои сме като хора. Променяме начина, по който разбираме нашия свят и нещата, които са важни за нас. Трябва да се опитаме да намерим по-добри начини за използване на светлините и грижа за нашето нощно небе.”

Рина Даян Кабаяр е писател на свободна практика от Уелингтън, Нова Зеландия. Можете да я намерите в Twitter.