Какво е колониализъм?

Понятието колониализмът се дефинира като политика на колониално потискане и владеене; контрол от една власт върху зависима област или хора; господство на малцинството над мнозинството. Това се случва, когато една нация подчинява друга, завладява населението и го експлоатира, често като налага собствения си език и културни ценности на това население. До 1914 г. огромна част от народите по света са били колонизирани от европейци в някакъв момент.

Концепцията за колониализъм е тясно свързана с тази на империализма, който представлява политика на упражняване на власт и използване на влияние за контрол на друга нация или народ и всъщност стои в основата на колониализма.

В древността колониализмът е бил практикуван от империи като Древна Гърция, Древен Рим, Древен Египет и Финикия. Всички тези цивилизации разширяват границите си както в съседни, така и в далечни области от около 1550 г. пр.н.е. нататък и създават колонии, като черпят ресурси от завладените народи и земите им, за да увеличават собствената си сила.

Съвременният колониализъм започва заедно с епохата на Великите географски открития. В началото на XV век Португалия решава да търси нови търговски пътища и цивилизации извън Европа. През 1415 г. португалски изследователи завладяват Сеута, крайбрежен град в Северна Африка, поставяйки началото на колониална империя, която ще продължи съществуването си чак до 1999 г.

Скоро португалците завладяват и заселват острови като Мадейра и Кабо Верде. Тогава Испания също решава да предприеме откривателски експедиции. През 1492 г. Христофор Колумб започва да търси път на запад към Индия и Китай. Но вместо това, се озовава на Бахамите, с което поставя началото на Испанската империя. Португалия и Испания се впускат в усилена конкуренция помежду си за придобиване на нови територии, като превземат все повече земи в Америка, Индия, Африка и Азия.

Англия, Холандия, Франция и Германия се присъединяват към това съревнование, като с бързи темпове сами започват да изграждат собствени империи в чужбина, воювайки срещу Испания и Португалия за правото върху територии, които вече са завладени от тях. Въпреки увеличаването на европейските колонии в Новия свят, повечето от потиснатите народи успяват да получат независимост през XVIII и XIX век. Американската революция през 1776 г. и Хаитянската революция през 1781 г. поставят началото на тези национални движения за независимост. Въпреки това, Източното полукълбо продължава да изкушава европейските колониални сили.

През 80-те години на XIX век, европейските колониалисти се фокусират върху превземането на африкански земи, надпреварвайки се една с друга за придобиване на природни ресурси и създаване на колонии в тях, които поддържат до началото на периода на деколонизация около 1914 г.

Колониалните сили оправдават своите завоевания, като твърдят, че имат законово и религиозно задължение да превземат земята и културата на местните народи. Завоевателите представят сами себе си като цивилизоващи „варварски“ или „диви“ народи, като твърдят, че правят най-доброто за онези, чиито земи и общности експлоатират.

Въпреки мощта на нашествениците, претендиращи за собственост върху земи, които вече са населени от коренни народи, съпротивата срещу завоевателите е неразделна част от историята на колониализма от самото начало.

Колониалните правителства инвестират в инфраструктура и търговия и донасят със себе си медицински и технологични знания. В някои случаи те насърчават грамотността, приемането на западните стандарти за правата на човека и посяват семената за демократични институции и системи на управление. С колониалното управление в някои бивши колонии, като Гана например, хранителната култура на населението се подобрява значително, както и здравеопазването, и дори е свързано с известно икономическо развитие.

Въпреки това, принудата и насилствената асимилация омаловажават тези ползи, а учените все още дискутират последствията на колониализма. А колониалното наследство включва влошаване на околната среда, разпространение на болести, икономическа нестабилност, междуетническо съперничество и нарушаване на правата на човека – проблеми, които може да останат нерешени по-дълго, отколкото е продължило колониалното управление, което ги е създало.

Тази статия първоначално е публикувана на 23 юни 2022 г.