Каква съдба очаква Марс?

Списания - статии National Geographic България сп. National Geographic

март | от редактора

Красимир Друмев

Експедициите към Марс ще стават все повече. Засега натам летят и кацат роботи, но ще дойде историческият момент, когато човек ще стъпи на Червената планета. Защо всъщност ни привлича толкова много?

Ако в миналото отговорът е бил дали там няма живи същества, някакви зелени човечета например, дали няма да ни нападнат, или ще станем приятели, днес зад интереса към Марс се крие амбицията един ден да го колонизираме, да го направим обитаем за нас и – защо пък не – да се преселим там...

А защо трябва да се преселваме, какво й е лошото на нашата планета? Тъжният отговор е, че тя сама по себе си е прекрасна, ала ние, човеците, правим какво ли не, за да я развалим. Резултатите от тези наши „усилия“ са ужасяващи.

Ще си позволя да цитирам Елизабет Колбърт, известна журналистка в САЩ, носител на наградата „Пулицър“, която пише за последиците от климатичните промени. Тя задава един много резонен въпрос: защо говорим за „природни бедствия“, след като те всъщност са предизвикани от нас, хората? Аз бих добавил: така искаме да се измъкнем от отговорност ли?

Елизабет Колбърт посочва, че ужасяващите пожари в САЩ, които всяка година бележат страховити рекорди, се дължат на една станала суха и гореща Калифорния, също както все по-разрушителни и чести стават ураганите заради по-топлата вода в Мексиканския залив.

В знаменитата си книга „Кратка история на човечеството“ авторът Ювал Ноа Харари описва повратната точка в съдбата на хората – когато преди около 10 000 години Homo sapiens престава да бъде съществото, което събира плодове и ловува животни, а преминава към уседнал начин на живот. Едни учени виждат в това началото на грандиозен напредък, но други посочват какви също така грандиозни вреди нанася на природата и как вкарва отделния човек в цивилизационен капан, от който няма измъкване.

Елизабет Колбърт, тя е постоянен автор на National Geographic, отбелязва, че със своята дейност човекът е променил половината от свободната от лед повърхност на планетата, преместил е с булдозери и трактори повече земна маса, отколкото всички реки и течения на планетата, по отношение на биомаса хората днес са осем пъти повече от дивите животни. А щеше ли коронавирусът да зарази милиони хора без бързите транспортни връзки?

Нека се запитаме: ако под „завладяване“ на Марс разбираме да пренесем там всички тези и още много други не природни, а предизвикани от нас, хората, бедствия и нещастия, то с какво Червената планета е заслужила такава участ?

Март 2021

Вижте повече

Март 2021