Как тази сова открива плячка, скрита дълбоко под снега?

Наука Природа • •

Брадатата улулица (Strix nebulosa) вероятно използва умна стратегия, която ѝ помага да се насочва към малките гризачи през зимата, се казва в ново проучване.

Женска голяма сива сова се спуска върху снега във Финландия.

Женска голяма сива сова се спуска върху снега във Финландия.

© WILD WONDERS OF EUROPE / ZACEK, NATURE PICTURE LIBRARY

Брадатите улулици могат да намерят и уловят полевки, скрити под почти 60 см сняг, пробивайки заледената повърхност с краката си, за да достигнат храната. Сега изследователите откриват улики за това как тези хищни птици използват звук, за да осъществяват този впечатляващ подвиг.

Новото проучване, публикувано в Proceedings of the Royal Society B, предполага, че улулиците кръжат над снега, за да локализират приглушени звуци, и че техните широки лица им помагат в тази задача.

„Снегът е известен с това, че поглъща звука“, казва ръководителят на изследването Кристофър Кларк, орнитолог от Калифорнийския университет, Ривърсайд, който провежда серия от експерименти за измерване на звука в Манитоба, Канада, по-рано тази година.

Преди това изследователите са смятали, че ловците се интересуват от ултразвуковите вибрации на гризачите. Но новите експерименти предполагат, че улулиците могат да улавят и по-ниски звуци, например тези, създавани от полевки, копаещи тунели под снега.

Въпреки че хората често си мислят, че ушите на улулиците са на върха на главите им, те всъщност са по-близо до центъра на лицето им, което пък е оградено от пръстен от отразяващи звука пера, насочени към ушите.

Колкото по-голям е лицевият диск на една улулица, толкова по-ниска е честотата на звука, който може да улови – а брадатата улулица, разпространена в цялото Северно полукълбо, има най-големия лицев диск сред всички представители на семейство Совови, казва Кларк.

Откриха нов вид бухал, издаващ характерен, натрапчив писък

Вижте повече

Откриха нов вид бухал, издаващ характерен, натрапчив писък

Обитавайки единствено старите гори на остров Принсипи, малката птица вероятно вече е критично застрашена, казват експерти.

Заснежено

През февруари 2022 г. Кларк и колегите му пътуват до горите на Манитоба и откриват седем новосъздадени от улулица дупки, която се гмурка в снега след плячката си.

До всяка дупка учените изкопават друга, където поставят говорител. Поради ниските температури (в един от дните температурата пада до минус 30°C) екипът трябва да се бори с техниката, която спира да работи заради студа. „Работата беше вълнуваща, в смисъл, че нещата се объркваха отново и отново заради времето”, казва Кларк.

След това екипът използва акустична камера, която има набор от микрофони, за да записва различните шумове в околната среда. След това, от заровените високоговорители те пускат бял шум - високочестотен звук, и записи на ровеща се полевка - нискочестотен звук.

Екипът записва как дълбочината на високоговорителя влияе върху звуковите честоти. Например данните от акустичната камера разкриват, че докато голяма част от белия шум може да излезе до около 20 см сняг, само звуците с по-ниска честота могат да преминат през слой с дълбочина 50 см – и това са именно тези звуци, които улулиците могат да откриват.

Акустичен мираж

След това Кларк и колегите му изследват един труден ефект, с който птиците трябва да се борят - акустичният мираж.

Пътищата на звуковите вълни под снега се огъват, след като са се ударили в повърхността му. Освен ако птицата не е точно над плячката си, това огъване, наречено пречупване, кара мястото, от което изглежда, че идва звукът, да се различава от действителния му произход.

„Това е същият проблем, който имаме, когато се опитваме да вземем неща под водата“, казва Меган Гал, сензорен еколог от Vassar College в Poughkeepsie, Ню Йорк, която не участва в проучването.

Видео: Гледайте страхотния лов на брадата улулица във Финландия.

Данните от акустичната камера показват, че мястото, откъдето изглежда, че идва звукът зависи от височината на слушателя над снега, хоризонталното му разстояние до звука и дълбочината на звука.

Когато брадатите улулици ловуват, те са склонни да летят към плячката си, плъзгайки се над нея и след като са близо до полевка, кръжат над гризача до 10 секунди, казва Кларк. Това вероятно позволява на улулицата да се позиционира на място, което минимизира акустичния мираж.

„Вероятно това е критичният момент за улулиците, в който определят къде е полевката чрез слушане“, казва Кларк.

Безшумни удари

„Това е фантастична първа стъпка в разбирането на това какво се случва със звука“, казва Гал.

Но тя добавя, че има още какво да се научи, особено по отношение на представителите на семейство Совови. Бъдещи експерименти биха могли да изследват как хищните птици реагират на звуци, издавани изпод снежната покривка. Или учените биха могли дори да обучат птици да атакуват и да наблюдават дали тяхната точност по време на лов се променя, когато звуците се манипулират, казва Гал.

Херман Вагнер, пенсиониран невроетолог, който не участва в новата работа, отбелязва, че способността на совите да намират плячка на такава дълбочина е „забележителна“.

Новото изследване, казва той, потвърждава, че брадатите улулици използват тишината в своя полза. Например, структурата на крилете им ги правят много тихи в полет, така че да не заглушават звуците на плячката си, казва Вагнер.

„Това, което прави улулицата, е, че става повече или по-малко тиха, така че да може да чува много по-добре.“