Как ще изглеждат хората след милион години?

Наука Цивилизация

Дали бъдещите хора ще са киборги с високотехнологични импланти, компютри в очите и възстановяеми крайници?

© Илюстрация: IStock

Възможно ли е хората да се превърнат в хибриден вид между биологични и изкуствени същества? Или може би ще станем по-ниски или по-високи, или по-слаби, или по-дебели, или пък ще имаме различни черти на лицето и цвят на кожата?

Ако искаме да разберем как ще еволюира нашият вид след един милион години, първо трябва да погледнем как сме изглеждали преди милион години.

Да започнем оттам, че преди милион години Homo sapiens не съществува. Но вероятно е имало други видове хора, включително Homo heidelbergensis, които споделят общи черти както с Homo erectus (макар че имат по-примитивна анатомия от по-късния неандерталец), така и със съвременния човек.

През последните 10 000 години се случват някои съществени промени, към които човекът трябва да се адаптира. Животът в селското стопанство и изобилието от храна водят до здравословни проблеми, които се решават с помощта на науката, например лечение на диабет с инсулин. Що се отнася до външния вид, хората стават по-дебели и по-високи, пише BBC Earth.

“Възможно ли е обаче да станем по-дребни, така че телата ни да се нуждаят от по-малко енергия, което би било добра адаптация на нашата многолюдна планета” се пита Томас Майлунд, доцент по биоинформатика в университета в Орхус, Дания.

Междувременно, съжителството заедно с много други хора също е ново състояние, към което човечеството все още се адаптира. Докато хората са ловци събирачи, ежедневието им включва съмсем ограничен брой взаимодействия между индивидите. Майлунд предполага, че в бъдеще можем да се развием по начин, който да ни помогне да се справяме с това. Например, способността за запаметяване на имената на хората в бъдеще може да се превърне в много по-важно умение.

© Илюстрация: IStock

И ето къде се намесва технологията

„Имплант в мозъка би ни позволил да запомняме имената на хората. Ние знаем какви гени участват в изграждането на мозък, който лесно помни имена. И можем да променяме това. Звучи повече като научна фантастика. Но можем да го направим точно сега. Можем да имплантираме чип, но все още не знаем как да го свържем, така че да стане полезен. Стигнали сме дотук, но всичко е още експериментално”, казва Майлунд.

„Това вече не е биологичен въпрос, а технологичен“, допълва той.

И в момента хората имат импланти - за фиксиране на част от тялото, която не функционира, като пейсмейкър или тазобедрен имплант. Може би в бъдеще имплантите ще се използват просто за подобряване на човек. Освен мозъчни импланти, може да имаме и по-видими технологии по тялото си, като изкуствени очи с камери, които "виждат" различни честоти на цветовете и визуализациите.

Всички сме чували за дизайнерски бебета. Учените вече разполагат с технологията за промяна на гените на ембрион, въпреки че този процес е противоречив, а и никой не е сигурен какво ще се случи след това. Но в бъдеще, предполага Майлунд, може да се приема като неетично да не се променят определени гени. С това може да дойде изборът за характеристики на бебето, така че може би хората ще изглеждат така, както техните родители искат да изглеждат.

Как биоинформатиката прогнозира бъдещето

„Предсказването на това, какво ще бъде бъдещето след милион години, е чиста спекулация, но прогнозирането в по-непосредствено близко време със сигурност е възможно с помощта на биоинформатика - чрез комбиниране на това, което е известно за генетичните вариации сега с моделите на демографска промяна занапред“, казва д-р Джейсън А. Ходжсън, лектор по “Велики предизвикателства в екосистемите и околната среда”.

Сега, когато имаме генетични проби от цели геноми, и то от хора по целия свят, учените имат по-добро разбиране за генетичните вариации и как те са структурирани в човешката популация. Не можем да предвидим точно как ще се променят генетичните вариации, но експертите в областта на биоинформатиката се фокусират върху демографските тенденции, за да ни дадат някаква представа.

Според Ходжсън градските и селските райони ще стават все по-диференцирани. „Цялата миграция се случва от селските райони към градовете, така че имаме увеличаване на генетичното разнообразие в градовете и намаляването му в селските райони“, казва той.

Тази тенденция варира в различните части на света. В селските райони във Великобритания например, има по-малко генетично разнообразие и преобладава произходът на хора, които живеят на това място по-отдавна за разлика от градските райони, където има повече мигранти.

Също така, отделните групи се възпроизвеждат с по-високи или с по-ниски темпове. Така например, популациите в Африка увеличават бързо своята численост. По този начин, тези гени се увеличават с по-висока честота на ниво световна популация. В същото време, населените райони със светъл цвят на кожата се възпроизвеждат с по-ниска скорост. “Следователно цветът на кожата, от глобална гледна точка, ще става по-тъмен”, прогнозира Ходжсън.

„Почти сигурно е, че тъмният цвят на кожата се увеличава в световен мащаб спрямо светлия. Очаквам, че средностатистическият човек след няколко поколения ще има по-тъмен цвят на кожата, отколкото сега”, казва той.

Хората от космическите колонии

А какво да кажем за Космоса? Ако в крайна сметка хората колонизират Марс, как ще се развие нашият вид? При по-ниска гравитация мускулите на тялото могат да променят структурата си. Може би ще имаме по-дълги ръце и крака. В по-студен климат, подобен на климата през ледниковите периоди, бихме могли да станем по-пълнички и по-космати (за по-добра термоизолация) подобно на нашите роднини неандерталците.

“Не знаем точно как, но със сигурност генетичните вариации на човека се увеличават. В световен мащаб всяка година има приблизително две нови мутации за всяка от 3,5 милиарда базови двойки в човешкия геном”, казва Ходжсън. “Което е доста невероятно - и е малко вероятно да изглеждаме по същия начин след един милион години.”