Как се появяват знакът “STOP”, пешеходната пътека и кръговото кръстовище?

Цивилизация

В началото на XX век в Ню Йорк, автомобилът бавно, но уверено си проправял път сред гъмжилото от каруци, запушващи улиците на града. Всъщност хаосът бил поголовен.

Първообразът на знака „STOP“ има черни букви на бял фон с размери 61 см × 61 см, малко по-малки от сегашния знак. През 1922 г. Американската асоциация...

Първообразът на знака „STOP“ има черни букви на бял фон с размери 61 см × 61 см, малко по-малки от сегашния знак. През 1922 г. Американската асоциация на държавните служители по магистралите и транспорта (AASHO) избира осмоъгълната форма на знака. От 1924 до 1954 г. знакът „STOP“ има червени или черни букви на жълт фон. Жълтият цвят е избран, тъй като все още не са създадени светлоотразителни червени материали, устойчиви на избледняване. През 1948 г., червеният цвят е унифициран като сигнал за спиране в САЩ. През 1968 г. червеният, осмоъгълен знак "STOP" е приет от Виенската конвенция за пътните знаци и сигнали, като част от Икономическата комисия за Европа на ООН и усилията на ЕС за стандартизиране на пътуванията през границите.

© Източник: iStock

До 1900 г. никой не бил чувал за регулиране на уличния трафик. И въпреки че броят на превозните средства по улиците бил много по-малък от сегашния, задръстванията владеели градовете. А дните минавали в превозване на стоки от една точка до друга, особено в центъра, където се намирали търговските райони. Всички закъснявали и всички губели пари от това, защото таксите били пропорционални на изгубеното в задръстванията време.

И тогава един гражданин, с развито чувство за обществен дълг, решава, че повече не може да продължава така и е крайно време да се намери решение на проблема.

Този гражданин е Уилям Фелпс Ино (1858 – 1945) - американски бизнесмен, роден в Ню Йорк и завършил Йейлския университет през 1882 г., който става известен като "бащата на безопасността на движението", макар че самият той през целия си живот не е шофирал автомобил.

Ино въвежда много от най-ранните иновации в пътната безопасност и контрола на движението, включително знакът за спиране „STOP“, пешеходната пътека, кръговото движение, еднопосочната улица, стоянката за таксита, островите за безопасност на пешеходците и изобщо правилата за движение по пътищата.

Пешеходна пътека тип "Зебра" в Ню Йорк.

Пешеходна пътека тип "Зебра" в Ню Йорк.

© Източник: iStock

През 1867 г., деветгодишният Ино попада в задръстване заедно с майка си, много години преди моторните превозни средства да станат обичайна гледка по пътищата.

„Това най-първо задръстване винаги ще остане в паметта ми. Имаше само около дузина коне и карети, и всичко, което беше необходимо, беше малко ред за поддържане на движението. И все пак никой не знаеше какво точно да прави. Нито шофьорите, нито полицията знаеха нещо за контрола на трафика", ще напише Ино по-късно. Нямало служба, отговаряща за улично движение, нямало пътна полиция, нито регулировчици, а кавгите между полицаи и превозвачи били обичайна гледка.

Ино твърдял, че за да се постигне наистина нещо, били нужни три неща:

1. Да има кратки, прости и справедливи правила, лесно разбираеми, лесни за спазване и прилагане съгласно закон.

2. Тези правила трябвало да бъдат огласени и разпространени така, че да няма оправдание за непознаването им.

3. Полицията трябвало да бъде овластена и обучена да ги прилага.

През 1900 г. Ино пише статия за безопасността на движението, озаглавена „Спешно необходима реформа в нашия уличен трафик“. През 1903 г. съставя и първия в света правилник за движение, предназначение за регулиране на трафика в родния му Ню Йорк. В последствие създава такива правилници и за Лондон и Париж.

 Кръговото кръстовище при Триумфалната арка в Париж.

Кръговото кръстовище при Триумфалната арка в Париж.

© Wikimedia Commons / Xavier Sayanoff

През 1905 г. Ино създава и първообраза на съвременните кръгови кръстовища, които сам нарича „кръгова система за движение“. Кръговото движение веднага е въведено в Ню Йорк (Columbus Circle), след това в Париж (при Триумфалната арка) през 1907 г., в Лондон (Piccadilly Circus) през 1926 г., и на булевард „Шанз-Елизе“ (Rond Point) през 1927 г.

Ино въвежда и правилото на еднопосочните улици - в Ню Йорк и Бостън през 1908 г., в Париж през 1909 г. и в Буенос Айрес през 1910 г.

Днес създадените от Уилям Фелпс Ино правила за движение и безопасност по пътищата стоят в основата на правилниците за движение и безопасност по пътищата на страните по целия свят.