Как немските коледни базари се превръщат в празнична традиция по целия свят?

Цивилизация • •

От Средновековието през срещата с нацистите, днес любимите коледни базари на Германия се празнуват по целия свят.

На коледния базар във Франкфурт, Германия, сергиите предлагат всичко - от украса до греяно вино и гевреци. През вековете базарите се превръщат в основ...

На коледния базар във Франкфурт, Германия, сергиите предлагат всичко - от украса до греяно вино и гевреци. През вековете базарите се превръщат в основен елемент от традиционната немска Коледа.

© Фотограф: Сергей Борисов

Всеки празничен сезон коледните базари превръщат главните площади на европейските градове в зимни чудеса. Дървени колиби, украсени с блещукащи светлини и клонки от холи (вид цъфтящо растение от семейство Aquifoliaceae), се редят по улиците. Производители продават ръчно резбовани украси и фигурки на Рождество Христово, както и горещи чаши glühwein (греяно вино), а коледните песни изпълват въздуха. Днес, само в Германия, откъдето произлиза тази традиция, се провеждат между 2500 и 3000 коледни базари всяка година.

Но за втора поредна година, градовете в Германия отменят празничните базари, тъй като случаите на COVID-19 се увеличават в цяла Европа.

Някои историци казват, че възможността още една година да отмине без коледно настроение в градските центрове, само подчертава значението на тази културна практика. Те смятат, че германските коледни базари трябва да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, наред с турското кафе, ямайската реге музика и фестивалите на огъня на лятното слънцестоене в Пиренеите.

„Това, което прави [базарите] толкова важни, не е просто пазаруването на украшение“, казва Дирк Спенеман, доцент по управление на културното наследство в Австралийския университет “Чарлз Стърт” и съавтор на доклади за културната стойност на коледните базари. „Това е цялостно изживяване на звук, ухания, визуализация. Но също така, тези базари имат сближаваща роля за хората в общностите.“

През своята многовековна история, коледните базари се адаптират към променящата се политика и социални практики на всяка нова епоха – от индустриалната революция до възхода на нацистката партия.

Първите коледни базари

Коледните базари в Европа датират от Средновековието, когато германските територии покриват обширна част от континента. Някои немски коледните базари водят началото си от XV век. Базарът в Дрезден например, се провежда за първи път на Бъдни вечер през 1434 г.

Зимният базар обикновено е най-големият за годината. Чрез него местните занаятчии имат възможност да продават керамика, месо, печени изделия и др.

Запазени илюстрации изобразяват богати германци, които се суетят на главния пазарен площад, докато бедните пазаруват от задните сергии. Но Спенеман казва, че тези изображения по-скоро представляват украшения сами по себе си, създадени от художници от по-късни епохи, които изразяват своите копнежи за едно идилично коледно минало, където "всяка социална класа е на мястото си".

Коледният базар в Дрезден, наречен Striezelmarkt, се смята за един от първите в Германия. За първи път се провежда на Бъдни вечер през 1434 г. Днес пр...
Коледният базар в Дрезден, наречен Striezelmarkt, се смята за един от първите в Германия. За първи път се провежда на Бъдни вечер през 1434 г. Днес привлича повече от 2,5 милиона посетители всяка година. © STOCK PHOTO

В началото на XIX век индустриалната революция оказва дълбок ефект върху коледните базари. Повишаващият се стандарт на живот и появата на работническата класа подхранват развитието на коледните базари. В Берлин, например, коледният базар нараства от 303 сергии през 1805 г. до около 600 през 1840 г.

Масовата поява на работническата класа и евтините подаръци на коледните базари, не е по вкуса на градските елити. Дори полицията се оплаква от непокорните маси от работници, които ги посещават.

Капиталистическите сили също се обръщат срещу базарите. Собствениците на нови универсални магазини в центъра провеждат кампания, чиято цел е те да бъдат преместени, и така да избегнат тяхната силна конкуренция. В резултат, базарите са изтласкани в покрайнините, а провеждането им в градовете е преустановено за десетилетия.

Коледните базари на нацистите

През 30-те години на XX век коледните базари се завръщат в градските центрове в цяла Германия с помощта на Националсоциалистическата германска работническа партия.

Членове на Хитлерюгенд (младежката организация на нациската партия) продават играчки, които сами са направили, на коледен базар в Берлин през декември...

Членове на Хитлерюгенд (младежката организация на нациската партия) продават играчки, които сами са направили, на коледен базар в Берлин през декември 1943 г.

© DPA/AP IMAGES

Коледа става политически инструмент. Политиците се опитват да прекроят традициите, така че да обслужват техните антикапиталистически или атеистични наклонности. Когато Адолф Хитлер става канцлер през 1933 г., партията му трансформира Коледа от религиозен празник, посветен на мира на Земята, в националистически, който възхвалява германското наследство. В сцени на Рождество се промъкват нацистки образи и партийна пропаганда. Дори коледни песни като „Тиха нощ“ са пренаписани.

В разгара на Голямата депресия нацистките лидери вярват, че продажбите на стоки, произведени в Германия, могат да помогнат за стимулиране на икономиката и повишаване на духа на гражданите.

И това наистина се случва. В Берлин 1,5 милиона души посещават коледния базар през 1934 г. Този рекорд е подобрен две години по-късно, когато посетителите наброяват два милиона души. Еуфорията приключва с началото на Втората световна война, когато базарите отново са затворени.

Идеята за културно немска Коледа има „дълбоки корени“. Смята се, че много традиции - от адвент календарите до коледни елхи, произхождат от Германия. На Мартин Лутер се приписва първото поставяне на светлини на коледната елха след нощна разходка из германска гора под звездно небе.

Бум на следвоенните коледни базари

С края на войната коледните базари не само се завръщат в Германия, но и стават още по-големи през следващите десетилетия. Икономическият бум през 60-те и 70-те години и възходът на консуматорското общество влива сила на коледното пазаруване. Точно тези икономически промени превръщат коледните базари в масови културни събития. Пътниците от хиляди туристически автобуси посещават германските коледни базари всеки уикенд.

Клиенти чакат на щанд за вафли на коледен базар в Източен Берлин на 29 ноември 1959 г. Коледният базар продава продуктите си само на жителите на Източ...
Клиенти чакат на щанд за вафли на коледен базар в Източен Берлин на 29 ноември 1959 г. Коледният базар продава продуктите си само на жителите на Източна Германия и Съветския съюз. © DPA/AP IMAGES

През следващите две десетилетия коледните базари в Германия стават толкова обичани, че се превръщат в “култура за износ”. Градове в много страни по света, включително САЩ, Япония и Индия, стават домакини на собствени коледни базари в немски стил, пълни с братвурст, glühwein и мигащи светлини. Във Великобритания броят им се увеличава от около 30 през 2007 г. до повече от 100 през 2017 г.

Нематериалното културно наследство на Германия

Междувременно, в Германия броят на коледните базари също нараства през последните 50 години – от около 950 през 70-те до около 3000 през 2019 г. Местните туристически центрове ги използват, за да привличат туристите през най-мрачните дни на зимата. А туроператорите предлагат нови услуги - от автобусни обиколки до речни круизи по време на коледните базари със спирка в градовете по поречието на Дунав - от Германия до Унгария.

През 2021 г. сергиите на коледните пазари няма да сa разположени пред старото кметство на Еслинген. Подобно на много градове в Германия, градът трябва...

През 2021 г. сергиите на коледните пазари няма да сa разположени пред старото кметство на Еслинген. Подобно на много градове в Германия, градът трябваше да отмени коледния си базар на фона на нарастващите случаи на COVID-19.

© Фотограф: Rобърт Хардинг / Nat Gio

Но през 2020 г. пандемията прекъсва всичко това.

Въпреки че много градове се опитват да пресъздадат пазарите във виртуална среда, неуспехът им само подчертава важността на “истинското нещо”. „Ясно е, че виртуалните заместители не работят“, казва Спенеман.

А сега, чрез документиране на историята на германските коледни базари, учените се надяват да положат основите, ако Германия реши да кандидатства за признаване от ЮНЕСКО. Но Спенеман казва, че "опазването на пазарите не означава да ги предпазите от промяна, защото именно промяната ги поддържа живи."

Ароматите на печени изделия, като тези традиционни немски бисквитки, са сред преживяванията, които превръщат коледните базари в нематериална част от к...

Ароматите на печени изделия, като тези традиционни немски бисквитки, са сред преживяванията, които превръщат коледните базари в нематериална част от културното наследство на Германия.

© Фотограф: Инна Финкова

“Нематериалната култура е жив израз, който се променя. Така че трябва да позволите тази промяна. Нематериалните културни традиции, като коледните базари, са толкова значими, защото еволюират по начин, който показва кои сме във всеки един момент - за добро и, да, понякога за лошо.