Как да наблюдавате рядката поредица от три суперлуни една след друга

Погледнете към нощното небе тази есен и ще забележите нещо необичайно: всяко пълнолуние ще изглежда по-голямо и по-ярко от обикновено. Причината е рядка поредица от три суперлуни през последните три месеца на 2025 г., когато фазата на пълнолуние съвпада с най-близката точка от орбитата на Луната до Земята.

На 7 октомври, 5 ноември и 6 декември „Жътварската“, „Бобровата“ и „Студената луна" ще се издигнат като суперлуни — тримесечна поредица, която рядко може да се наблюдава. Ето какво трябва да знаете.

*Пълната фаза на Луната настъпва на 7 октомври 2025 г. в 03:47 UTC (в 06:47 ч. българско време, EEST). Това е точният астрономически момент, когато Луната се намира срещу Слънцето и е напълно осветена.

В България пълнолунието ще бъде видимо в ранните сутрешни часове на 7 октомври, малко преди изгрев. Ако небето е ясно, Луната ще бъде високо над западния хоризонт.

**Пълнолунието през ноември 2025 г. настъпва на 5 ноември в 13:20 UTC (в 15:20 ч. българско време, EET), а през декември — на 5 декември в 23:14 UTC (в 01:14 ч. българско време на 6 декември, EET).

***Проверете точния час на стъпване на пълнолунието от вашето местоположение на Time and Date.

Луната не обикаля Земята по идеален кръг — орбитата ѝ е леко издължена, подобна на яйце. Това означава, че всеки месец има моменти, когато Луната е по-близо до Земята (перигей), и други, когато е по-далеч (апогей). При перигей Луната може да се приближи на около 356 000 км от Земята, а при апогей може да се отдалечи на над 406 000 км.

Когато пълнолунието съвпадне с перигея, се получава суперлуна — лунен диск, който изглежда малко по-голям и по-ярък от обикновено. В сравнение с най-отдалеченото пълнолуние, суперлуната може да изглежда до 14% по-голяма и 30% по-ярка. Спрямо средното пълнолуние разликата е около 7% по-голяма и 15% по-ярка. За невъоръжено око промяната може да изглежда фина, но снимки, поставени една до друга, показват колко впечатляващ е ефектът.

Суперлуните не са рядкост, обикновено наблюдаваме по няколко всяка година. Това, което е необичайно, е че през 2025 г. ще има поредица от три пълнолуния, които съвпадат с перигея. Това се случва, защото времето на перигея постепенно се измества спрямо лунните фази, като завършва пълен цикъл приблизително на всеки 14 лунни месеца. Понякога този цикъл води до това, че само едно пълнолуние е достатъчно близо, за да се квалифицира като „супер“. Друг път, както през 2025 г., подредбата е точно такава, че да се получи серия от три поредни суперлуни.

Космическото шоу продължава и през 2026 г., когато на 3 януари ще се появи първата суперлуна за новата година. Това технически означава, че предстои да станем свидетели на четири суперлуни една след друга.

От векове пълнолунията носят имена, които отразяват сезонни ритми, стратегии за оцеляване и културни традиции. Много от имената, познати днес на английски, са запазени чрез източници като „Farmer’s Almanac“, който черпи както от европейски, така и от коренни американски практики.

„Жътварската луна“ през октомври носи името си от последните седмици на земеделския сезон в Северното полукълбо. Преди електричеството фермерите разчитали на продължителната ѝ светлина, изгряваща близо до залез в продължение на няколко поредни вечери, за да прибират реколтата до късно вечер.

Ноемврийската „Боброва луна“ е отбелязвана от коренните американски общности като време, когато бобрите се подготвят за зимата, поправяйки хралупите си и изграждайки язовири. Сезонът съвпада и с периода, в който ловците тръгват по реките, преди те да замръзнат — така луната се свързва както с животинското поведение, така и с човешката дейност.

„Студената луна“ през декември бележи настъпването на дългите нощи и дълбоката зима в Северното полукълбо. Изгряваща по време на празничния сезон, тя отдавна се възприема като светъл знак сред най-мрачните дни от годината.

Разликата в размера между обикновено пълнолуние и суперлуна е фина, но ефектът е най-забележим при изгрев. Когато пълната Луна се издига над източния хоризонт малко след залез, тя може да изглежда огромна. Причината не е само защото е в перигей, но и заради т.нар. „лунна илюзия“, особеност на човешкото възприятие, която кара обектите близо до хоризонта да изглеждат по-големи, отколкото когато са високо в небето. Поставянето на Луната в кадър с дървета, сгради или планини прави гледката още по-впечатляваща както за фотографите, така и за любителите на звездното небе.

Дори приливите могат леко да се усилят от суперлуната, покачвайки се с няколко сантиметра над обичайното. Въпреки сензационни твърдения, няма доказателства, че суперлуните са свързани с земетресения, вулканични изригвания или други бедствия. Единствената опасност за наблюдателите на Луната е да пропуснат гледката заради облаци.

Най-добрият начин да се насладите на всяка от суперлуните в съответната дата е прост: излезте навън след залез и погледнете на изток. Насочете бинокъл към Луната и ще можете да разгледате по-ясно лунни образувания като кратери, планински вериги и тъмните „морета“ от втвърдена лава. Дори скромен телескоп в задния двор може да разкрие суровата красота на лунната повърхност в поразителни детайли.

За онези, които искат да уловят момента с камера, важни са времето и композицията. Планирайте снимки точно при изгрев на Луната, когато златистият ѝ диск се носи близо до хоризонта и се съчетава с ориентири в пейзажа. DSLR камера с телеобектив от 200 mm или повече може да постави Луната в кадър на фона на обект на преден план, създавайки класическия ефект „суперлуна над градския силует“. Снимки с широкоъгълен обектив на смартфон пък могат да покажат Луната, изгряваща над пейзажа, обляна в драматични здрачни тонове.

Макар Луната да е само малко по-близо от обикновено, вдъхновението, което носи, винаги е супер.

Андрю Фазекас, известен като „Мъжът на нощното небе“ (Night Sky Guy), е водещ автор на Stargazer's Atlas: The Ultimate Guide to the Night Sky и на второто издание на The Backyard Guide to the Night Sky. Можете да го следите във Facebook, Instagram и YouTube.