Как “Черните мамби", първият изцяло женски екип в ЮАР, защитават дивите носорози

Ние сме изцяло женски отряд за борба с бракониерството в Природен резерват Olifants West, част от Националния парк Greater Kruger. Нашата работа включва защита на диви животни като носорози, но също и животни като импалата, които се ловят за месо, като патрулираме покрай оградите на резервата, проследяваме бракониери и претърсваме храстите за примки (телени капани, които хващат животните около врата или краката). Работим 21 дни и след това си вземаме десет дни почивка, през които се връщаме при семействата си.

Ние не носим оръжия - ако открием бракониер, сме обучени да викаме подкрепление. Мисля, че това е добър подход, защото се опитваме да опазим дивата природа, а не да отнемаме човешки животи. Много от нас сме от селата, откъдето идват бракониерите и не искаме децата да губят бащите си. Повечето от бракониерите идват в парковете само за да се опитат да нахранят децата си. Искаме да бъдем модели за подражание, за да покажем, че има начини да се възползваме от парковете без бракониерство. Когато се сблъскаш с животни, може да бъде страшно без оръжие - веднъж, докато патрулирах, от едната ми страна имаше лъвове, а от другата биволи. Но ние сме обучени да отстъпваме, да се подкрепяме един друг и да използваме ума си.

Ние имаме много добри качества като жени - мисля, че знаем как да подхождаме и да се грижим за нещата. Мисля, че тази индустрия обикновено се смята за част от света на мъжете, но ние правим това, за да покажем, че мястото на жената не трябва да е в кухнята. В началото получихме много негативни реакции, особено от мъже, които се опитваха да ни унижат. Но трябваше да спрем да се вслушваме в тях и да им покажем, че можем да правим това, което правят мъжете, и че можем да бъдем силни.

Първо, за да могат хората да посещават резерватите, за да видят животните — това стимулира икономиката ни. Но това е и за нашите деца - не искам бъдещите ми деца да четат за носорози в книга - искам сами да видят носорозите и другите животни.

Мисля, че постигнахме голям успех. Когато започвахме, излизахме и намирахме 70 до 80 примки на ден. Сега намираме от тях, ако “имаме късмет”. Фактът, че сме там и това е известно промени нещата. Дивата природа се възстанови.

Много неща се промениха. Много хора, работещи в сафари хижите, загубиха работата си, защото туристите не можеха да идват и това беше заплаха за нашата работа - тези хора познаваха добре парковете и бяха изложени на риск да се обърнат към бракониерството. Не можете да ги вините - те се грижат за семействата си.

Започнахме програма за доставка на хранителни пакети в общностите около парка, за да не се изкушават. Отидохме и в училищата, за да научим децата как да се занимават със земеделие и да отглеждат собствена храна. Сега нещата бавно се възстановяват, туристите се върнаха и хората се върнаха на работните си места.

Тази статия е изготвена от National Geographic Traveler (Великобритания).