„Кафе дрямките“ може би са най-странният – и най-умният – начин да се презаредим

В културата ни, заредена с кофеин, енергийни напитки и трикове за сън обещават по-остър фокус и по-дълги дни. Но една на пръв поглед проста стратегия продължава да се появява отново и отново: кафе с дрямка.

Разбира се, т.нар. „кофеинова дрямка“ не е напълно нова. В Испания например е обичайно след обяд да се изпие кафе и да се подремне за кратко. Но едва наскоро експертите започнаха да изследват дали тази практика има научна обосновка.

Може ли кафе преди сиеста (кратка дрямка в ранния следобед, често след обедното хранене) да даде на мозъка по-голям тласък, отколкото всяко от двете поотделно? Ендокринолози и специалисти по съня обсъждат молекулярните механизми и потенциалните ограничения на кофеиновата дрямка

Сънеността не е просто усещане – тя е резултат от химични и биологични процеси.

При хората един от ключовите фактори е аденозинът – невромодулатор, който постепенно се натрупва в мозъка, докато клетките изразходват енергия през деня. Когато се натрупа, аденозинът се свързва със специализирани рецептори – A1, A2A, A2B и A3 – които регулират важни клетъчни функции, включително съня.

„Когато се активират, [рецепторите] забавят предаването на нервни импулси и освобождаването на невротрансмитери“, казва Скот Ривкис, детски ендокринолог и професор в Училището по обществено здраве на Браун. Ефектът е като ментален димер – свързването на аденозина потиска невронната активност и ни кара да се чувстваме сънливи. По време на сън аденозинът се разгражда, докато мозъкът възстанови нормалната си функция.

(Безкофеиновото кафе наистина ли е по-здравословно от обикновеното кафе?)

Кофеинът използва тази система, за да ни държи будни. „[Кофеинът е] мощен антагонист на аденозина, който блокира аденозина при всички подтипове рецептори“, казва Ривкис. Когато рецепторите са заети, аденозинът не може да се свърже и да забави мозъчната активност. Вместо това нервните клетки продължават да предават сигнали, невротрансмитерите текат, и ние се чувстваме бодри.

„Това е ин-ян връзка“, казва Ривкис. Колкото повече кофеин консумирате, толкова повече рецептори се запълват – макар че има физиологичен лимит. „При много високи концентрации на кофеин се блокира по-голямата част от аденозиновите рецептори.“

Тази връзка обаче не е статична. Докато кофеинът блокира рецепторите, тялото компенсира, като произвежда още от тях. С времето са нужни по-високи дози кофеин за същия ефект – което води до толерантност и зависимост на молекулярно ниво.

И дрямките, и кофеинът могат да рестартират мозъка – дрямките чрез изчистване на аденозина, а кофеинът чрез блокирането му. Но отдавна се задава въпросът: може ли кратка дрямка след чаша кафе да усили ефекта на стимуланта?

Идеята звучи логично. „Дрямката сама по себе си се бори със сънливостта. Кофеинът също. Така че, ако ги комбинираме, може да получим по-силен ефект“, казва Сейджи Нишино, почетен професор по психиатрия, поведенчески науки и медицина на съня в Станфорд. Удобно е, че кофеинът започва да действа след около 20–30 минути – приблизително колкото трае идеалната дрямка. „Ако спим повече от 30 минути или час, навлизаме в дълбок сън“, казва Нишино. По-кратката дрямка дава ментален тласък без остатъчната мозъчна мъгла.

(Могат ли енергийните напитки наистина да стимулират метаболизма ви?)

„Част от причината да се комбинират тези неща е проблемът с инерцията след сън“, казва Шивон Банкс, професор и директор на Центъра за изследване на поведението, мозъка и тялото в Университета на Южна Австралия, визирайки замъгленото състояние след дрямка. „Ако пиете кафе в комбинация с дрямка, това може да подобри представянето ви.“

Въпреки популярността си, кофеиновата дрямка остава слабо изследвана. Проучване от 1997 г. отчита подобрени умения за шофиране при участници, които комбинират кофеин с кратка дрямка, а изследване от 2001 г. описва ползите от кофеина за намаляване на сънливостта след дрямка. Но доказателствата са оскъдни, а експерти като Нишино остават предпазливи. „Концептуално е вярно“, казва той. „Но не знам дали наистина действа.“

Сега учени като Банкс започват да тестват теорията по-строго. Нейните изследвания се фокусират върху стратегическото използване на кофеина, особено на работното място. Първоначалните резултати са обещаващи. В пилотно проучване, публикувано през 2020 г., Банкс и екипът ѝ установяват, че кофеинова дрямка – 200 мг кофеин непосредствено преди 30-минутна почивка – намалява умората и подобрява когнитивната функция.

Макар че Банкс казва, че първоначалните резултати „потвърждават, че концепцията има известна полза“, тя признава, че проучванията са малки и лабораторни. Други изследователи също отбелязват подобни ограничения и призовават за повече изследвания в реални условия.

„Тези проучвания имат ограничения“, казва Нора Д. Волков, директор на Националния институт по злоупотреба с наркотици към Националните здравни институти. „Едно от тях е, че повечето включват здрави доброволци на възраст между 20 и 30 години. Така че хората на средна възраст и по-възрастните, или тези с нарушения на съня, може да не изпитат същите ползи.“

Има и индивидуални различия. Някои хора са по-склонни към дрямки, други са особено чувствителни към кофеина. Каквото и да показват изследванията за ефективността на кофеиновите дрямки, в крайна сметка „всичко зависи от човека и от ситуацията“, казва Нишино.

И макар че кофеинът е ефективен за подобряване на вниманието и бодростта, Волков предупреждава, че кофеиновите дрямки никога няма да бъдат универсално решение за продуктивност – или заместител на добрия нощен сън.

Все пак Банкс вярва, че експериментирането у дома си струва и препоръчва да се започне с по-малки дози. „Опитайте – изпийте чаша кафе преди дрямка“, казва тя. „Смятам, че има достатъчно доказателства, за да дадете шанс и да видите дали действа.“