Известните розови езера на Австралия изчезват

До оцветените в охра клисури и тюркоазените брегове на Западна Австралия се крие изненадващ оттенък: розово. Розовите солени езера на щата са били поразителна част от пейзажа в продължение на хиляди години.

Но две от най-емблематичните розови езера на Западна Австралия са загубили отличителния си цвят през последните 20 години поради изменението на климата и прекомерния добив на ресурси. И все пак експертите смятат, че езерата могат да възстановят цвета си както чрез целенасочени действия, така и като се остави природата да си върши работата.

Австралия е осеяна със солени езера в дъга от нюанси – продукти на геоложки събития, протичащи от дълбока древност. Някога речни системи пресичали континента и белезите от тези древни системи все още могат да се видят от въздуха. Но реките са спрели да текат преди около 15 милиона години. В речните корита се образували мегаезера, които след това бавно се свивали. С течение на времето останали само водни джобове. Тези джобове са се развили в солени езера, които съществуват днес в постоянно състояние на промяна, изчезвайки и появявайки се отново с промени във валежите и солеността. Едно солено езеро може да пресъхне за повече от десетилетие, след което внезапно да разцъфне след обилни валежи.

„Солените езера нямат смисъл за хората“, казва д-р Ангъс Лори, биолог по опазване на природата в Университета “Къртин” в Пърт. „Те не функционират във времевата скала, която разбираме, и затова често ги пренебрегваме като важни екосистеми. Но потенциалът им като продуктивна, биоразнообразна среда е огромен.“

Лори посочва ролята на солените езера като места за хранене на странстващи и прелетни птици, като Cladorhynchus leucocephalus и Recurvirostra novaehollandiae, а езерата са дом на множество безгръбначни, като артемията (Artemia salina), вид хрилоноги от семейство Artemiidae) и Halophilic gastropod от род Coxiella. Солените езера на Западна Австралия дори са били изследвани, за да се разбере потенциалът за живот на Марс. „Те произвеждат едни от най-издръжливите организми на планетата“, казва той. „Но въпреки че тези организми са еволюирали, за да бъдат много издръжливи, те все още са изложени на риск.“

Най-големият им враг? „Както при повечето неща, това са хората.“

Солените езера на Австралия съществуват в калейдоскоп от цветове. Някои са луминесцентно жълти, други са оранжеви като райска ябълка, а някои – тези с най-екстремни условия – са неоново розови. Този розов цвят е продукт на двойка екстремофили: Dunaliella salina, вид микроводорасли, и Salinibacter ruber, халофилна бактерия. Когато са изложени на слънчева светлина, тези организми произвеждат бета каротин – същият пигмент, който придава на морковите, раците и фламингото отличителния им цвят. Бета каротинът предпазва тези организми от интензивната ултравиолетова светлина на австралийското слънце и произвежда енергия чрез процес, наречен биосинтеза на каротеноиди. Това им позволява да изпреварят зелените фотосинтезиращи организми за ограничените хранителни вещества, присъстващи в розовите езера.

Като екстремофили, D. salina и S. ruber оцеляват в условия, в които повечето организми не могат. Ето защо те процъфтяват в светлите, горещи, хиперсолени езера на Западна Австралия. Но ако се въведат условия, които биха се считали за по-благоприятни за много организми – изобилие от прясна вода и хранителни вещества – нивата им рязко падат. А с тях и поразителният розов цвят на езерото.

Това се случва в началото на 20-те години, когато най-известното солено езеро в Западна Австралия – Розовото езеро, близо до Есперанс, по южното крайбрежие на щата – загубва отличителния си цвят, след като езерото е прекомерно експлоатирано за добив за сол. Използвана като готварска сол, както и за консервиране на месо и кожи, солта от Розовото езеро се добива от края на XIX век. Но запасите му в крайна сметка се изчерпват.

Прекомерният добив намалява солеността на езерото, а неговите сололюбиви екстремофили загубват биологичната си основа в полза на зелени фотосинтезиращи организми като синьо-зелените бактерии и диатомите от рода Navicula. Езерото придоби синьо-сив оттенък в началото на XXI век и оттогава остава такова. Но новината не е достигнала до всички. Множество туристи все още остават разочаровани всяка година, след опит да зърнат известното Розово езеро. Те шофират смаяни по Pink Lake Road, покрай хранителния магазин Pink Lake IGA и голф игрището Pink Lake, чудейки се за какво е цялата тази суматоха. Местните жители дори лобират за преименуването на езерото.

И това не е единственото розово езеро в Западна Австралия, което е станало синьо. По-рано тази година езерото Хилиър - разположено край бреговете на Есперанс на остров Мидъл, част от архипелага Решерш - губи своя розов цвят. Този път промяната в цвета е причинена от безпрецедентно събитие за валежи, което води до големи количества сладка вода в езерото, понижавайки солеността му и позволявайки на зелените фотосинтезиращи организми да надделеят над екстремофилите. Учените смятат, че събитието на валежи е продукт на създаденото от човека изменение на климата.

И все пак има надежда както в лицето на природата, така и на хората. Екологът Тило Масънбауър, учен по приложна екология, който живее в Есперанс, изучавал е розовите езера и си спомня как баба му е рисувала Розовото езеро, когато то все още е било розово, вярва, че естественият процес на промяна на нивата на соленост ще направи езерото Хилиър отново розово. Той оценява времевия хоризонт от пет до десет години.

Но за Розовото езеро, Масънбауър казва, че са необходими по-директни човешки усилия. Природата в крайна сметка ще превърне езерото отново в розово, вярва той, но това може да отнеме повече от 1000 години. За щастие, Масънбауър има план. Розовото езеро на Есперанс се намира в края на верига от солени езера - останки от древно речно корито. Съседното му езеро, езерото Уордън, има изобилие от това, от което Розовото езеро се нуждае: сол. Приблизително половин милион тона излишна сол, натрупана като страничен продукт от близките селскостопански дейности. Масънбауър смята, че солта от езерото Уордън може да се изпомпва в Розовото езеро, като го върне до нивата му преди добива. Вече се полагат усилия за осъществяването на това. Масънбауър е част от екип от учени, наети от Есперанс, за да определят осъществимостта на преместването на достатъчно количество сол от езерото Уордън, за да се превърне Розовото езеро отново в розово. Той изчислява, че пълното възстановяване на солта – и розовия оттенък – ще се случи за по-малко от десетилетие, ако проектът продължи.

Розовите езера на Западна Австралия разказват историята на изменението на климата и прекомерния добив на ресурси по начин, който хората могат да видят. Твърде често екологичните проблеми се разкриват само чрез постепенни промени. Те отнемат поколения, за да се проявят, което ги прави по-лесни за отричане и по-трудни за решаване. Но тъй като яркият цвят на тези емблематични розови езера избледнява, той предлага визуално мощни доказателства, че системата е извън баланс. И розовите езера не са уникални за Западна Австралия. Те са разпространени на шест континента - от Лак Роуз в Сенегал до Лагуна Колорада в Боливия и Масазиргьол в Азербайджан - където служат като важни визуални барометри на човешкото въздействие върху ландшафта.

Д-р Ник Калоу, хидролог в Училището по земеделие и околна среда към Университета на Западна Австралия, вярва, че случващото се с розовите езера на Западна Австралия е пример за това как хората могат да преминат от разрушаване на нещата към опити да ги поправят. „Имахме епоха на развитие - ерата на индустриализацията - в която хората бяха фокусирани върху завладяването на природата и добивното използване на природни ресурси“, казва Калоу. „Сега се опитваме да преминем към епоха на възстановяване.“