Микропластмасата (твърди, неразтворими във вода, пластмасови микрочастици, които са с размер от пет милиметра (мм) е един от най-вредните странични продукти от човешката дейност на планетата. Учени откриват микропластмаса навсякъде – и все по-често на труднодостъпни места.
„Мъртвата зона“ на връх Еверест е наречена така, тъй като количеството кислород там не е достатъчно за поддържането на живот за дълъг период от време. Всяка територия над 8000 метра над морското равнище се счита за такава. Миналата година най-малко 11 катерачи загинаха в зоната на смъртта в рамките на седмица.
Пробите, събрани по време на експедицията от десет изследователски екипа близо до върха и в долината, съдържат значителни количества полиестерни, акрилни, найлонови и полипропиленови фибри – материали, често използвани за производство на облекло, палатки и въжета за катерене. Резултатите са публикувани в One Earth.
Проблемът с микропластмасата е, че тя не е биоразградима. На частиците, които са по-малки от пет милиметра, са им нужни хиляди години, за да се разпаднат.
Тогава има риск те да бъдат абсорбирани и интегрирани в тялото и тъканите на живите същества. При хората трупането на пластмасови частици може да доведе до вредни ефекти в това число различни видове рак, отслабнала имунна система или репродуктивни проблеми.
Връх Еверест преди оставаше недокоснат поради своята недостъпност. Днес той се счита за най-високо разположеното сметище в света. Нарастването на количеството микропластмаса може да има дълготрайни ефекти върху източниците на прясна вода, какъвто е Еверест, тъй като снегът се топи и попада в потоците и реките, минаващи през долините. Според Световната здравна организация една от основните причини за замърсяването с микропластмаса на сладководните източници е попадането им в почвата и отпадъчните води.
Вижте повече
Нашествието на микропластмасата
Малдивският архипелаг в Индийския океан включва 1 192 острова. През 1992 г. правителството добавя още един – изкуствено направен, който да служи като сметище и където...
