Изместването на магнитните полюси на Земята не причинява изменение на климата

Когато слънчевата радиация и космическите лъчи заплашват да проникнат до земната повърхност, огромно магнитно поле, генерирано във външното ядро на Земята, предпазва планетата, като отклонява вредната космическа енергия. Това е известно като магнитосфера.

Учените знаят, че вътрешните сили, които генерират магнитното поле на Земята, могат да се променят и че силата на полето осцилира (трепти) с течение на времето. Това може да доведе до постепенни промени в интензитета и местоположението на северния и южния магнитен полюс на Земята и дори до обръщания, при които магнитните полюси на Земята си разменят местата.

Но дали тези геомагнитни събития са отговорни за екстремни метеорологични условия, изчезване на видове и природни бедствия? Твърденията, че магнитното поле на Земята е отговорно за изменението на климата, са широко разпространени в онлайн пространството, но учените твърдят, че те са неоснователни.

„Понастоящем няма никакви надеждни механизми, които биха го направили възможно“, казва Гавин Шмид, климатолог и ди

На Земята има три северни полюса: истински север, геомагнитен север и магнитен север.

Истинският север е фиксирана позиция на земното кълбо, която сочи директно към географския северен полюс. Но геомагнитният север, който в момента се намира над канадския остров Елсмиър, не е фиксирана точка - той представлява северната ос на магнитосферата на Земята и се измества от време на време. Магнитният север съответства на линиите на магнитното поле и е това, което локализира вашия компас.

Откакто изследователят на Арктика Джеймс Кларк Рос го открива за първи път през 1831 г., магнитният северен полюс на Земята е ограничен на 600 мили север-северозапад и скоростта му напред се е увеличила от около 10 мили на година до приблизително 34 мили на година, обяснява Алън Буис през 2021 г. за Ask NASA Climate. Въпреки че тези промени може да окажат въздействие върху сателитите и магнитната навигация (от мобилни телефони, през кораби до търговски авиокомпании) няма доказателства, че те влияят на климата на Земята.

Въпреки това „Историята на Адам и Ева“, конспиративна теория за изменението на климата, която приписва въздействието на изменението на климата на промените в магнитното поле на Земята, процъфтява в Instagram и TikTok.

Теорията е съживена с включването ѝ в епизод от януари 2023 г. на Joe Rogan Experience.

Между януари и април 2023 г. групата за наблюдение на медиите Media Matters идентифицира седем вирусни клипа от януарския епизод, обсъждащи теорията на конспирацията, която събира милиони гледания в TikTok.

Фалшивата теория се появява през 1965 г., когато Чан Томас, бивш служител на военновъздушните сили на САЩ, прави предположението, че обръщането на магнитните полюси е отговорно за изчезването на няколко древни цивилизации. Томас твърди, че първият потоп се е случил по времето на Адам и Ева, след това при Ной и че третото събитие все още не се е случило.

Геомагнитните събития са значителни, но краткотрайни вариации в интензитета на магнитното поле, които могат да обхващат няколко века до хиляди години, според НАСА. Последното голямо събитие се е случила преди около 41 500 години и е известно като събитието Ласшамп (Laschamps excursion). По време на това събитие магнитното поле на Земята бързо отслабва и полюсите се обръщат, само за да се обърнат отново 500 години по-късно.

Проучване от 2021 г. свързва събитието Ласшамп с климатични катаклизми, събития на изчезване и дори промени в човешкото поведение. Учените предположили, че по времето, когато магнитното поле на Земята е било по-слабо от нормалното, увеличената слънчева и космическа радиация е успяла да проникне през земната атмосфера, променяйки нивата на озона и предизвиквайки глобални климатични промени и изчезване на видове.

Но Шмид казва, че това проучване е в най-добрия случай спекулативно. „Къде са доказателствата за някакви промени в климата преди 42 000 години, които са свързани с изчезване? Няма размествания в ледените ядра. Знаем, че е имало голяма променливост на климата през последната ледникова епоха и сме го проучили и разбрали доста добре, но нищо не съответства на това магнитно събитие.

През последните 70 000 години е имало три забележителни магнитни събития: събитието в Норвежко-Гренландско море, което се е случило преди около 64 000 години, събитието Ласшамп преди 42 000 и 41 000 години и събитието на езерото Моно, което се е случило преди около 34 500 години.

За Буис ключовият извод е, че „няма доказателства, че климатът на Земята е бил значително повлиян от последните три промени на магнитното поле, нито от каквото и да било магнитното събитие през последните поне 2,8 милиона години.“

По време на обръщане на полюсите северният и южният магнитен полюс на Земята разменят местата си. Това се случва средно на около 300 000 години, но последното обръщане се е случило преди около 780 000 години, според НАСА. В геологическата история на Земята обръщането на полюсите е сравнително често срещано, обръщайки се 183 пъти през последните 83 милиона години.

Когато настъпи обръщане на полюсите, силата на магнитното поле значително намалява, но Земята не остава беззащитна. Магнитосферата се обединява със земната атмосфера, за да отклони по-голямата част от вредната космическа енергия, преди да достигне повърхността на планетата. Някои учени предположили, че обръщането и съответното намаляване на силата на магнитното поле може да доведе до глобални промени в климата и изчезване, но настоящите данни не подкрепят тези твърдения.

„Няма доказателства, които да свързват магнитните промени с климата, когато сме виждали големи магнитни обръщания или частични обръщания в палеоклиматичните записи“, казва Шмид. „Няма изменение на климата, което да върви с тях, няма масово измиране, което да върви с тях.“

Кърк Джонсън, директор на Националния природонаучен музей на Смитсониън, прекарва голяма част от кариерата си в изучаване на изчезването на динозаврите. Докато анализира вкаменелостите и времевите линии около границата между креда и палеоген и събитието на изчезване, Джонсън се фокусира върху магнитното обръщане, настъпило преди около 66,3 милиона години.

Пробите от дълбоки океански седименти разкриват значителна промяна на климата преди около 66,3 милиона години, казва Джонсън. Но това съвпада и с голямо вулканично изригване в Индия, наречено Декански вулканизъм, което води до едни от най-дългите потоци лава на Земята.

„Винаги сме приписвали този преход на въглеродния диоксид, отделен от Деканските вулкани и увеличаването на парниковите газове“, казва Джонсън. „Случват се две неща: магнитното поле се променя, случва се Деканския вулканизъм и има затопляне на климата. Така че това би било пример за случайна промяна на климата.

„Поучителната история е, че това, че имате корелация [статистическа взаимна връзка между две или повече случайни величини], не означава, че имате причинно-следствена връзка“, добавя той.