Изгубените градове на Древна Африка

Цивилизация • •

Тонис-Хераклион, Александрия, Мерое и Джене-Йено някога били центрове на изтънченост и богатство, но всички те западат с времето и потъват в забрава. Докато археолозите не разкриват славното им минало.

Стръмните пирамиди на Мерое в Судан.

Стръмните пирамиди на Мерое в Судан.

© Роби Шон / NATIONAL GEOGRAPHIC

Масивните паметници на Гиза и славните храмове на Тива свидетелстват за величието на африканските градове, където те са издигнати. В Африка обаче има и други древни градове, които не им отстъпват по величие. Намиращи се в днешен Египет, Судан и Мали, те тънат в неизвестност, а великолепието им остава изгубено за историята до XX век, когато археолозите попадат на някои изненадващи находки.

Тонис-Хераклион, Египет: важен търговски център и пристанище

Наричан Хераклион от древните гърци и Тонис от древните египтяни, този изгубен град на Древен Египет е една от най-големите подводни находки, откривани някога от археолози. В продължение на хиляди години той лежи скрит под вода, като съществуването му е отбелязано само в няколко древни текста. Това пристанище в устието на Нил е издигнато, след като Египет отслабва през VII век пр. н. е. То става важен център на търговията и културата, но въпреки това запада и в крайна сметка изчезва.

Археологът Франк Годио и неговият екип оглеждат статуя на фараон, преди да я извадят на повърхността.

Археологът Франк Годио и неговият екип оглеждат статуя на фараон, преди да я извадят на повърхността.

© Кристоф Герин / FRANCK GODDIO/HILTI FOUNDATION

През 2000 г. морският археолог Франк Годио от Европейския институт за подводна археология разкрива защо по тези брегове липсват каквито и да било следи от него: До VIII век целият град потъва под водите на Средиземно море. Търсене на около 7 км от днешната брегова линия на залива Абукир, екипът на Годио открива останките на храм на Амон и система от канали под някогашния град.

Стела (каменна плоча), намерена в Тонис-Хераклион, от времето на фараон Нектанебо I, с изписани названия на местни храмове.

Стела (каменна плоча), намерена в Тонис-Хераклион, от времето на фараон Нектанебо I, с изписани названия на местни храмове.

© ALAMY STOCK PHOTO

Намерените над 70 потънали кораба и стотици котви говорят, че Тонис-Хераклион е бил оживен търговски център, подобно на Вавилон и Помпей. Подводните открития включват още фигури на сфинксове и владетели, пръстени, монети, огромна статуя от червен гранит на египетския бог на плодородието Хапи, скъпа гръцка керамика и др.

Как този оживен град изчезва под вълните? Според изследователи причината е комбинация от земетресения, последвали приливни вълни и особеностите на меката, разтваряща се във вода почва, която карат Тонис-Хераклион да потъне под собствената си тежест.

Александрия, Египет: градът на учените

Средиземноморското пристанище Александрия, разположено на делтата на Нил в Египет, е най-известният град, основан от Александър Велики, цар на античното царство Македония. Днес голяма част от стария град се намира под приблизително 6 м вода. Създаден през 332 г. пр. н. е. по време на пътуванията на Александър, градът е бил център на средиземноморската търговия, който бързо се превръща в кръстопът на просвета и култура. Пътищата на гръцки, египетски и еврейски учени се пресичат сред храмовете на познанието в Александрия.

Александрийският фар.

Александрийският фар.

© ISADORA/BRIDGEMAN IMAGES

Тук се намирала Великата библиотека (Александрийската библиотека), издигната, за да събере „всички книги на света“. Някои от най-великите умове на древния свят изграждат домовете си в Александрия, включително Евклид, Архимед и Птолемей. Именно от Александрия математикът, географ и астроном Ератостен прави първия опит да определи големината на Земята. Учените от Александрия превеждат Стария завет от иврит на гръцки. Градът процъфтява до VII век, когато пада под властта на персийските, а след това и на арабските завоеватели.

През 365 г. Александрия е ударена от голямо цунами. Но вместо да бъде изоставена, както се случва с много други градове, сполетени от природно бедствие, тук е издигнат нов, модерен град. Къде обаче се намират някои от най-известните паметници на Александрия, като гробниците на Александър Велики и Клеопатра, остава загадка до днес.


Археологически разкопки в центъра на съвременна Александрия, Египет, разкриват квартала на елита в древния град.

Археологически разкопки в центъра на съвременна Александрия, Египет, разкриват квартала на елита в древния град.

© NATIONAL GEOGRAPHIC
Цитаделата Кайт Бей в Александрия, на остров Фарос.

Цитаделата Кайт Бей в Александрия, на остров Фарос.

© GETTY IMAGES

Мерое, Судан: градът на кралиците воини

Не всички могъщи древни градове на Африка, са били египетски. Основателите на Куш, древно царство в Нубия, разположено по южната долина на Нил (на територията на днешен Судан), издигат столица в Мерое през VI век пр.н.е. Заобиколен от плодородна земя и разположен между африканските търговски пътища, градът развива металообработващата индустрия и произвежда красиво оформени златни предметни.

Златна гривна, намерена в северното гробище в Мерое.

Златна гривна, намерена в северното гробище в Мерое.

© AKG-IMAGES

Кушитската култура е смесица от египетска и други африкански култури. В някои храмове са изобразени важни египетски богове, като Амон и Изида, а в други Апедемак - кушитският бог на войната. Египетското наследство се проявява най-поразително в над 200-те стръмни пирамиди и гробници на Мерое. Тук са погребани царе, царици и благородници, чиито тела понякога били придружени от принесени в жертва животни и слуги.

Куш е известен с могъщите си владетелки жени, известни като кандаки. Гръцкият историк Страбон описва царица Аманирена, сражаваща се срещу римляните през I век пр. н. е., като „мъжествена жена и сляпа с едното око“. По стените на храма царица Аманиторе е изобразена с дълъг меч.

До IV век мощта на Куш затихва, вероятно след нахлуване на съседите от царство Аксум. Горда част от историята на Судан, Мерое е пренебрегван от Запада до XIX и XX век, когато крадци на гробници, а след това и археолози, откриват богатствата му.

Днес следите от Мерое включват повече от 200 пирамиди и гробници.

Днес следите от Мерое включват повече от 200 пирамиди и гробници.

© Фабиан фон Позер / ROBERTHARDING.COM

Джене-Йено, Мали: градът на занаятчиите

Дълго време западните историци смятали, че пустинята Сахара, простираща се в Северна Африка, създавала бариера пред развитието на африканските градове до IX век, когато търговците от севера проправили търговските пътища през величествените пясъци. Но откриването на оживения древен град Джене-Йено, близо до Джене в съвременната държава Мали, доказва, че те грешали.

През 70-те години на XX век снимки, направени от въздуха разкриват останките от селище в плодородните земи близо до река Нигер. Тук археолозите Сюзън и Родерик Макинтош разкриват това, което около 250 г. пр. н. е. било многолюдна общност и всъщност един от най-старите градове в Африка на юг от Сахара.

Местните жители отглеждали ориз и други зърнени култури, обработвали желязо, мед и бронз, и създавали произведения на изкуството от глина и теракота. Стотиците открити малки глинени фигури на животни може да са били предназначени за играчки на децата.

Фигурка от теракота от Джене-Йено.

Фигурка от теракота от Джене-Йено.

© ALAMY STOCK PHOTO

Вероятно между 7 000 и 13 000 души живеели в кирпичените жилища на Джене-Йено и търгували с близките градове. Макар че тук няма дворци или храмове, градът процъфтява в продължение на близо 1 000 години.

Но запада през XI – XII век, вероятно заради бурното развитието на други близки градове, като Тимбукту, които привлекли населението. Днес останките на Джене-Йено са обект на ЮНЕСКО за световното наследство.