Изглежда учените най-сетне откриха луна отвъд Слънчевата система

Наука

И може би става въпрос за екзопланета с екзолуна, подобни на Земята и Луната.

Художествена илюстрация на планета, наподобяваща Земята с нейния спътник - екзопланета с екзолуна.

Художествена илюстрация на планета, наподобяваща Земята с нейния спътник - екзопланета с екзолуна.

© Източник: iStock

От началото на 90-те години на XXI век учените регистрират хиляди и хиляди екзопланети извън нашата слънчева система. При някои от тях вали желязо и стъкло вместо вода, други са обгърнати не в една, а в две атмосфери, има и такива, които кръстосват необятността съвсем сами, без звезди, около които да гравитират. Така че вече знаем, че Вселената е странна.

Но все още не бяхме потвърдили екзопланета с лунен спътник – съюз и приятелство, подобни на това между нашата луна и Земята. „Екзолуните са много по-предизвикателни“, казва в изявление Дейвид Кипинг, астроном от Колумбийския университет и ръководител на Cool Worlds Lab - те са Terra incognita (географски термин за обозначаване на непознати и неизследвани територии в древността).

Но след като през последното десетилетие Кипинг търси подобни космически обекти, той постига известен напредък в работата си. В статия, публикувана на 13 януари в Nature Astronomy, той и неговият екип предлагат доказателства за свръхразмерна екзолуна, обикаляща около екзопланетата Kepler 1708b - гигант с размерите на Юпитер, който се намира на 5500 светлинни години от Земята.

Доказването на съществуването на екзолуни може да помогне на учените да разберат динамиката на системите планета-луна и един ден дори да разкрият ролята на луните в поддържането на живота, пише CNET.

Тези планети са извънземни в сравнение с нашата слънчева система“, казва той. "Те революционизираха нашето разбиране за това как се формират планетарните системи.”

Потенциалната екзолуна на Кипинг вероятно е съставена от газ, който се натрупва под силата на гравитацията. Освен това, луната се намира сравнително далеч от звездата си, което е още една причина, която според Кипинг обяснява защо е толкова голяма. Подобно разстояние означава по-малко гравитация, която да пристиска слоевете ѝ.

„Първите открития при всяко проучване обикновено са странностите и/или големите мащаби, които просто са най-лесни за откриване спрямо нашите възможности“, казва още Кипинг.

Но намирането на екзопланети, да не говорим за екзолуни, е изключително трудно, защото техните сигнали пристигат до астрономите само когато глобусите пресичат светлината на звездата в тяхната система. Можем да мислим за това като за морзова азбука, която се появява в Космоса от гледна точка на Земята, като всяка точка представлява планетата, блокираща звездната светлина.

И тъй като луните са много по-малки от планетите, естествено, става още по-трудно да бъдат забелязани, докато блокират звездната светлина. Затова и откритието на Кипинг привлича внимание - забелязването на тези редки обекти просто не се случва всеки ден.

„Може да е просто колебание в данните, поради шум от звезда или инструмент“, казва в изявление Ерик Агол, астроном от Вашингтонския университет, който не участва в изследването.

Но други учени са оптимисти по отношение на данните за екзолуната на Кипинг.

"Това е наука в най-добрия вид", казва Майкъл Хипке, независим астроном в Германия, който също не участва в изследването.

"Намираме интригуващ обект, правим прогноза и или потвърждаваме кандидата за екзолуна, или го изключваме с бъдещи наблюдения", казва астрономът.