Иван Мърквичка – българският чех

Ян Вацлав Мърквичка е роден в село Видим, Австрийска империя. Следва в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия. Работи като учител в Прага.

През 1881 г. 25-годишният Ян Мърквичка пристига в България по покана на правителството на Източна Румелия и остава в страната ни 40 години. Още с пристигането си той е наричан с побългарената версия на името си – Иван. Назначен е като учител в пловдивската гимназията „Св. св. Кирил и Методий“. В града се свързва с най-изявените културни дейци – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Двамата с Константин Величков обсъждат възможностите за откриване на рисувално училище в Пловдив и подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението (1885) осуетява идеята. Рисувалното училище (днес Национална художествена академия) е открито през 1896 г. в София, а Мърквичка става негов първи директор (1896–1900).

През 1886 г. урежда първата си самостоятелна изложба. Участва и в 2 съвместни изложби с Антон Митов (1862 - 1930), който също е учител в гимназията. В периода 1895 – 1899 г. Мърквичка и Митов са редактори на списание „Изкуство“ – първото специализирано издание за изобразително изкуство в България.

От пловдивския период на Мърквичка са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар“ (1883, НХГ), „Сакаджии“ (1887, НХГ), „Циганска веселба“ (1887, НХГ), „Птицепродавец“ (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив“ (1888) и др.

През 1889 г. се установява в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след 3 години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892), където се представя с макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите“, и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив“. Негов е и официалният плакат на изложението.

През 1894 г. Мърквичка и Митов правят първите илюстрации на романа „Под игото“ от Иван Вазов. Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски (1858 – 1916), един от основоположниците на българската археология, са автори на първия герб на България.

През 1900 г. Мърквичка работи в Париж и създава редица платна под влиянието на импресионизма и пленерната живопис. През 1912 г. участва в изписването на катедралния храм-паметник “Св. Александър Невски”. През 1918 г. е избран за дописен член на БАН.

Мърквичка се връща в Чехословакия през 1921 г. и там се фокусира главно върху рисуване на портрети, които имат голяма художествена стойност. Продължава да се връща в България ежегодно за кратки периоди.

През 1930 г. отпечатва свои сонети на чешки език в Придворната печатница в София, а стихосбирката му е озаглавена „Прашинки от неведомото“.

Иван Мърквичка умира в Прага на 16 май 1938 г.

През 1956 г. в София е организирана негова юбилейна ретроспективна изложба. През 2006 г. Националната художествена галерия организира изложба на Мърквичка по случай 150 години от рождението му, а през 2016 г. в Прага е показана изложбата „Иван Мърквичка – българският чех“.

Синът му Иван Иванов Мърквичка (1884 - 1916), роден в Пловдив, е български офицер, загинал на фронта през Първата световна война.

Най-значителни са художествените достижения на Мърквичка в битовия жанр, образец на което е прочутата му картина “Ръченица“ (София, 1894). С голяма правдивост и любов към България големият майстор на четката пресъздава много от народните ни празненства и обичаи, както и събития от историята на нашата страна. Страна, заела огромно място в сърцето на твореца.