Ивайло Петров: “Там, където има свобода на словото, няма място за притчи”

България • от

Името на един от най-значимите и любими български писатели е Продан Петров Кючуков, чийто псевдоним е Ивайло Петров (19 януари 1923 – 15 април 2005). Роден е в с. Гюкчедьолюк (днес с. Бдинци, Община Добрич), Царство България.

Ивайло Петров, Автопортрет. © Източник: Afish

Ивайло Петров, Автопортрет. © Източник: Afish


И така, ето ме и мен. Както казва Остап Бендер (герой в романите на Иля Илф и Евгений Петров – б.а.), този факт не може да се пренебрегне, но с нищо не може да се оправдае, освен с каприза на природата... Наистина селото единодушно ме приветства с “добре дошъл” и дори ме обяви за най-хубавото дете, но за едно село ли се родих аз, или за света?”

Из “Преди да се родя и след смъртта ми”

Първоначално бъдещият писател учи в родното си село, след това във Варна и в Добрич, където завършва гимназиалното си образование. Завръща се в родното си село и постъпва на задължителна военна служба. Участва във Втората световна война. Изпращайки го на фронта, неговата майка пришива към яката на фланелата му муска, съдържаща пъпната му връв, за да го пази жив. Когато се завръща у дома, Ивайло Петров казва по този повод: “За пръв път почувствах силата на нейната безсловесна, тиха и божествена любов, осъзнах, че тя единствено знае, че словото осквернява великото тайнство на любовта.”

След края на войната следва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Първата публикация на Ивайло Петров е стихотворението „Писъмце“, което излиза през 1945 г. във в. „Фронтовак“.

Първите му разкази отпечатва вестник “Народна младеж” през 1948 г.

Първата му книга, сборник с разкази “Кръщение”, излиза от печат през 1953 г.

В периода 1953 – 1956 г. е редактор в издателство “Български писател”, където работи заедно с писателите и преводачи Светослав Минков и Ангел Каралийчев, както и с поета Никола Фурнаджиев.

През 1956 г. издава повестта “Нонкината любов”.

През 1961 г. публикува романа “Мъртво вълнение”.

Пет години по-късно е редактор в сп. “Пламък”.

През 1968 г. излиза повестта “Преди да се родя и след това”.

В периода 1968 – 1975 г. Ивайло Петров е редактор във в. “Литературен фронт”.

През 1971 г. излиза от печат “Объркани записки” - сборник съчинения.

През 1985 г. завършва в Балчик романа класика “Хайка за вълци” (екранизиран през 2000 г., режисьор Станимир Трифонов).

През 1994 г. е отпечатана книгата “Мъртвият няма идеали”.

През 1997 г. писателят публикува романа “Баронови”.

През 1999 г. излиза сборникът “По волята божия”.

Награди и признание

Ивайло Петров е лауреат на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов“.

Носител на наградата „Златен век“за принос в българската култура.

Носител на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и на много други.

През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ I степен.

През 2008 г. издателство „Литературен форум“, съвместно с фондация „Бъдеще за България“, учредява Национална литературна награда „Ивайло Петров“. По повод 85 години от рождението на писателя издателството организира изложба от негови картини в Софийската градска художествена галерия (СГХГ) и издава сборник с автобиографични текстове и спомени за него под надслов „Преди и след“.

На улица „Солунска“ № 35 в София, върху фасадата на дома, в който писателят живее в периода 1978 - 2005 г., е поставена негова паметна плоча барелеф.

С прочитането на разказите, повестите и романите на Ивайло Петров, можем само да спечелим.

На днешния ден, 19 януари 2022 г., се навършват 99 години от рождението на големия български майстор на перото.